Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Другият азиатец показа значка в евтин найлонов калъф.

— Охрана на летището. Паспортът ви.

Евад извади паспорта от сакото си и им го даде.

— За какво става дума?

— Рутинна проверка, господин Шмид — отговори единият агент, прелиствайки страниците. — Бихте ли дошли с нас?

Лурбуд тръгна след двамата мъже от охраната и мина през двойни врати, а после по ярко осветено стълбище. Слязоха и го поведоха по дълъг коридор, към последната врата вляво.

Докато Евад прекрачваше прага, инстинктът му подсказа, че това е стая за разпити и присъствието му там съвсем не е рутинно. В помещението имаше три стола — два зад обикновена дървена маса и трети в средата на бежов килим. Въздухът миришеше на цигари и на страх.

Веднага щом вратата се затвори, единият мъж блъсна Лурбуд, който преувеличи инерцията, удари се в отсрещната стена и стенейки се свлече на пода.

Другият агент се приближи до него, като вероятно възнамеряваше да го хвърли на стола и да започне официалния разпит. В мига, в който ръката му докосна рамото на Евад, руснакът скочи, извади от калъфката на глезена си тефлонов нож, който не можеше да бъде засечен от скенерите, и го заби между ребрата му, пробождайки сърцето на азиатеца.

Лурбуд извади ножа от гърдите на умиращия мъж, без да обръща внимание на фонтана от кръв, който бликна от дълбоката рана.

Другият агент посягаше към пистолета си, когато Евад стигна до него и го прикова върху масата. Руснакът вдигна ножа над главата си и го заби злобно, като преряза сънната артерия на стъписания охранител.

Мъжът се задави, хвана се за гърлото и умря. Гърчещото се тяло изпръска с кръв масата, килима и белите стени.

След като агентът се отпусна неподвижно, Лурбуд избърса ножа в костюма на жертвата и го прибра в калъфа на глезена си. Огледа дрехите си. Няколкото червени капки кръв бяха трудно забележими на черния му костюм. Евад отвори вратата, видя, че коридорът е безлюден, и скоро се сля с тълпата на летището.

Излезе от сградата и мина край тераси с красиви тропически цветя и аквариуми, пълни с огромни златни риби. Лурбуд спря такси и каза на шофьора адрес в центъра на Хонолулу. Беше убеден, че няма да го проследят.

След десетина минути ръцете му се разтрепериха и стомахът му се сви. Искаше му се да припише това на реакцията към приспивателното хапче, което бе взел по време на полета, но дълбоко в душата си знаеше, че сблъсъкът с властите го е разтърсил. Организмът му бе свикнал на повишено ниво на адреналин и като при всеки пристрастен, предпочитаният наркотик започна да му се отразява. На летището в Кайро куриер на посолството му бе дал запечатан плик, който съдържаше инструкции от Иван Кериков. На първата страница бе описана ситуацията в Хавай, затова Евад знаеше, че в Хонолулу е обявено военно положение и е наложен полицейски час след осем вечерта. Внасянето на пакета в страната беше пресметнат риск, но информацията беше твърде много, за да я запомни. Той прочете част от нея, докато пътуваше в таксито, за да не гледа обезпокоителния градски пейзаж. В плика бяха окончателните му заповеди, имената на важни мишени, данни за опозицията и паролите за свръзка с „Джон Дори“. Лурбуд предположи, че Кериков има агент в обкръжението на Ониши, защото заповедите съдържаха подробен чертеж на къщата на Ониши и твърдяха, че Дейвид Такамора е мъртъв. Но експертът от КГБ не се бе погрижил да спаси живота на агента си. Лурбуд се запита дали и него ще сметнат за непотребен, след като Ониши и „къртицата“ бъдат елиминирани.

Макар че беше следобед, градът изглеждаше запустял. По улиците обикаляха само войници от Националната гвардия и въоръжени студенти. Гражданите се бяха скрили в домовете си и трепереха от страх или чакаха развитието на събитията с различни чувства в зависимост от това на кого симпатизираха. Сцената отвъд стъклата на таксито напомни на Лурбуд за времето, което бе прекарал в опустошения от войната Бейрут, където млади религиозни фанатици периодично сееха ужас в най-красивия средиземноморски град.

От многобройните огньове се издигаше пушек, който се смесваше с тъмната мъгла над Хонолулу и закриваше планината Даймънд Хед. В търговското пристанище горяха два петролни танкера. Противната смрад от черния дим се разнасяше в радиус от няколко километра. По сградите имаше дупки от куршуми и таксито мина край множество изгорели коли и автобуси. Районът около Пърл Харбър приличаше на гнездо на оси. В небето гневно бръмчаха хеликоптерите на федералните власти и на Националната гвардия.