- И какво станало?
- Веспасиан не бил сред кандидатите за трона на Цезар - рече Бартън. - За целта трябвало да е най-малкото сенатор. Въпреки това бил толкова силно развълнуван от пророчеството на Йосиф, че не изпратил пратеника на единствения Бог в Рим. Държал го в плен, но на безопасно място в Юдея. Естествено, император Нерон бил бесен. Това било дръзко незачитане на властта му. Той отчаяно искал Йосиф да бъде прекаран по улиците на Рим и след това убит пред очите на всички.
Бартън отпи още една глътка вода.
- Преди годината да изтече, в Римската империя царял смут, както било предсказано. Нерон бил свален и се самоубил. Така започнал един от най-нестабилните периоди в римската история. На мястото на Нерон се възкачил Галба, който бил убит от Отон, който пък бил свален от Вителий, който накрая също се самоубил. По време на този двегодишен период на нестабилност верните войски на Веспасиан, които били заети с войната срещу евреите, през юли шейсет и девета година провъзгласили Флавий Веспасиан за император.
- Значи пророчеството се сбъднало?
- Все още не напълно. Сенатът отказал да признае Веспасиан и той бил принуден да прати верните си легиони от Мизия, Панония и Илирик да се бият за властта. Бойното поле бил самият Рим, където войските му се изправили срещу Преторианската гвардия, която защитавала столицата, както и срещу легионите от Галия и Райнланд. След свирепа битка войските на Веспасиан излезли победители, като в хода на сблъсъка опожарили половината Рим. Сенатът нямал избор и бил принуден да признае Веспасиан за император. В същото време Веспасиан и южните му легиони победили евреите и изгорили Йерусалим до основи, както му било наредено.
Уилсън беше поразен.
- Така започнало управлението на Флавиевата династия - продължи Бартън. - Един от най-блестящите периоди в римската история. Римската власт в Британия била консолидирана, бил построен Колизеят и, което е най-важното, в Рим било положено началото на Църквата. В много отношения пророчеството на Йосиф помогнало на християнството да пусне корени в съвременния свят. И благодарение на него свитъците от Мъртво море са достигнали до нас.
- А накрая какво станало с Веспасиан? - попита Уилсън.
- Доживял почти до седемдесет и умрял от естествена смърт. Синът му Тит станал император след него. За първи път императорската власт преминавала от баща на син. - Бартън се усмихна. - И като последна бележка под линия, Веспасиан приел Йосиф в собствената си фамилия и някогашният враг на Рим станал известен като Йосиф Флавий и преживял останалите си земни дни като римски гражданин.
- Еха! - възкликна Уилсън. - Не се меси в пророчество от Бог, каквото и да правиш.
Бартън погледна своя Ген-ЕП в очите.
- Именно. Това е съдба.
Тежестта в гърдите на Уилсън изчезна.
Отново последва дълго мълчание.
Бартън се загледа в далечината.
- Знаете ли, идвам на това място вече повече от трийсет и пет години. Открих го, докато проучвах една река недалеч, Ейнджъл Фолс. Между другото, пъстървата е страхотна.
- Фамилията ви е норвежка, нали?
- Да.
- Те са били професионални рибари, ако не се лъжа. - Уилсън беше направил справка в Дейта-Тран.
- Навремето Ингърсън, тогава сме се водели Ингерсон, са контролирали почти целия промишлен риболов в Норвегия. - Бартън тихо се засмя. - Винаги съм казвал, че страстта ми към риболова е биологически програмирана в мен. Вие обичате ли да ловите риба?
Уилсън кимна.
- Да, но не го правя често.
- Ще ви заведа на Ейнджъл Фолс, когато се върнете.
Хубаво предложение. Приемащо, че Уилсън ще се
върне.
Отново последва дълго мълчание.
- Имате ли оше мъдри съвети? - попита Уилсън.
- Искам да се съсредоточите върху това, което вече ви казах.
Уилсън се възхити на пестеливия начин, по който Бартън използваше думите.
- Нещата в живота ми се подобряват. Ако не друго, поне менторите ми - с приповдигнат тон рече Уилсън. Легна на тревата и се загледа в небето. - Искате ли да чуете дефиницията да бъдеш позитивен? Ще ви хареса. Значи един тип влиза в бара, отива при най-красивата жена и ѝ казва: „Ако познаеш какво държа, с радост ще спя с теб“. - На лицето на Уилсън беше цъфнала широка усмивка. - Естествено, жената е отвратена от подхода и отказва да играе. Нашият обаче настоява: „Хайде, поне се опитай да познаеш“. За да се отърве от него, жената казва: „Слон“. Мъжът надниква в шепите си и казва: „Почти позна. Печелиш!“ - помълча и попита: - Това ли означава да си позитивен?
Читать дальше