Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Но вие казахте, че честотата на Шуман е била намалена преди седемдесет и няколко години. Защо тогава се тревожите толкова?

- Защото времето не е права линия, по която се стига от една точка до друга. Минало, настояще и бъдеще съществуват заедно и ние сме длъжни да изиграем своята роля в миналото. Ще ви дам пример. Ако не успеете да изпълните мисията си - да кажем, ако загинете, - на теория цялото време в тази холографска вселена моментално ще престане да съществува. По моя преценка ще се появи алтернативна вселена с напълно различна история и различно бъдеще.

Уилсън не искаше да мисли за това. Изнервяше го.

- На петнайсетгодишна възраст Айнщайн се запитал - какво ще стане, ако някой се движи със скоростта на светлината и погледне в огледало? Отговорът е - няма да види нищо, защото светлината от лицето никога няма да стигне до огледалото. По моя преценка ще се случи именно това, ако вие не успеете. Всичко ще престане да съществува.

В главата на Уилсън бушуваше буря.

- Добре, разбирам за електричеството от космоса и въздействието му върху честотата на Шуман, но защо се появява нуждата от калибриране?

Бартън се потърка по брадичката.

- Свързано е с броя на хората на планетата.

- Нима искате да кажете, че хората могат да въздействат на честотата на Шуман?

- Когато са повече от шест милиарда, да.

- И колкото повече се повишава честотата, толкова по-агресивни стават те, така ли?

- Така излиза. И колкото по-агресивни и нестабилни са хората, толкова повече се повишава честотата. Много порочен кръг.

След това Бартън обясни, че времевите портали позволяват резонансът да се промени и магнитната енергия да бъде калибрирана в определени рамки.

- И в резултат това гарантира съществуването на тази холографска вселена.

Продължиха да разговарят още два часа за мисията, за пътуването във времето и за енергийните портали. Бартън бръкна в джоба си и извади написана на ръка бележка.

- Това е откъс, който дешифрирах от Книгата на Исая. Свитъкът е бил написан през двайсет и четвърта години в Кумран. Мисля, че трябва да го прочетете.

Уилсън взе листа и го разгъна.

За чистите всичко е чисто, а за онези що са покварени и не вярват, нищо не е чисто. Майката Земя ще попадне в спирала и времето ще изгуби съразмерност. Ще настанат дни на смут и предателство, несправедливите ще преследват уморените. Майката Земя ще отвърне с люти зими, свирепи бури и изпепеляваща жега, но това вече няма да е достатъчно.

Тогава ще бъде определен Надзирател, за да подсили обезсиленото. Той ще бъде неопетнен, не последовател, а с чисто сърце, без явна вяра. Надзирателят трябва да остане твърд пред предизвикателството, за да може с напътствията на силното учение да победи силите на противника. Както е писано, светлината ще победи мрака.

С треперещи ръце Уилсън сгъна листчето и го върна на Бартън.

Бартън го прибра и каза:

- Просто трябва да следвате точките на мисията, „силното учение“, и всичко ще бъде наред.

Карибско море

130 морски мили южно от Сан Хуан,

Пуерто Рико

2 декември 2012

15:23

Мисия Исая - ден осми

Уилсън си спомни ужаса, който изпита, когато видя за първи път декодираната версия на Книгата на Исая; от прочетеното му беше призляло. Имаше толкова много история зад онова, което правеше. Бартън бе наблегнал на значението на съдбата в пътуването му; и макар концепцията да бе трудна за приемане, Уилсън осъзнаваше, че съдбата наистина е съвсем реална - животът на Веспасиан бе свидетелство за това. Като се замислеше, тъкмо историята за възкачването му на императорския трон го бе накарала да погледне по-оптимистично на изгледите си за успех.

Внезапно тишината бе нарушена от тракане.

Уилсън скочи от мястото си и дръпна въдицата, която бе хвърлил през кърмата. Макарата се въртеше като обезумяла. Морето около „Номер двайсет и осем“ беше спокойно и лекият бриз издуваше платната от кевлар. В далечината над хоризонта надничаха острови. Уилсън дръпна отново пръчката. Кордата се обтегна и сребриста риба тон изскочи от кобалтовосиньото море, като мяташе опашка.

Само по шорти и слънчеви очила, Уилсън се беше оправил от най-лошите си рани. Хранеше се добре и бе успял да възстанови донякъде теглото, изгубено при използването на командата Славей. Времето беше горещо и дните му преминаваха в риболов и излежаване на слънце, докато тялото му се възстановяваше, а попътните ветрове носеха платноходката на изток.