Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Рибата яростно се съпротивляваше и Уилсън напрегна всички сили, за да я придърпа. Опънатата корда едва не го повлече в морето. Уилсън вече много добре разбираше защо Бартън обича риболова. След сериозна борба успя да довлече рибата до кърмата и я качи на борда. Извади нож, както вече бе правил неведнъж, заби го в главата ѝ и я уби моментално. В резервоарите на „Номер двайсет и осем“ имаше предостатъчно прясна вода, но храната в камбуза беше почти привършила. Риболовът беше абсолютно необходим.

Уилсън огледа хоризонта. Не се виждаха други кораби и той отново погледна навигационния компютър. След излизането от Мексиканския залив бе минал южно от Куба и сега се намираше недалеч от Малките Антили - верига коралови острови, свързващи Бахамите и Южна Америка.

Това беше последната суша, която щеше да види, докато не стигне до брега на Мароко. След като се увери, че поддържа курс към Африка, Уилсън положи глава на възглавницата и се загледа към грота, който тихо плющеше на мачтата. Топлината на слънцето действаше като лековит балсам на тялото и душата му.

Запита се дали Хелена го гледа точно в този момент. Когато я видя да прелита край лодката, това го изпълни с кураж. И някак го успокои. Чудеше се дали телепатичната ѝ връзка с него зависи от разстоянието - но беше невъзможно да се каже.

Яхтата едва се движеше.

Мислите на Уилсън се насочиха към командир Висблат. През последните няколко дни беше развил безброй теории за него, повечето абсолютно смахнати, но парчетата от пъзела така и не заставаха по местата си. Засега. Едно обаче беше сигурно - Висблат знаеше защо Уилсън е тук и накъде се е запътил. Несъмнено щеше да го чака там.

Наистина ли някой беше бърникал втория портал? Нямаше начин да го разбере със сигурност. Засега планът бе прост - да прекоси Атлантическия океан, да влезе през Гибралтар в Средиземно море и после да продължи през делтата на Нил на юг към Кайро.

Калифорния, Америка

Сграда „Меркурий“,

субниво А5 - лаборатория

17 май 2081

21:12

6 дни преди опитното прехвърляне

Уилсън и Бартън се върнаха в „Ентърпрайз Корпорейшън“ късно вечерта и все още облечени в планинарските си дрехи, влязоха в строго охраняваната лаборатория. Бартън изглеждаше добре - излетът на чист въздух бе направил чудо с него.

Погледът на Уилсън моментално се насочи към огромния осветен прозрачен мехур, издигнат малко над пода. Сферата бе заобиколена от три бляскави пръстена от титан, които описваха около нея сложни въртеливи движения.

- Това е сферата на имплодера - каза Бартън. - Или транспортната капсула, както предпочитам да я наричам.

Прозрачното кълбо бе заобиколено от петдесет и шест лазерни оръдия с мощност пет теравата, монтирани под най-различни ъгли и насочени към центъра.

Уилсън се изнервяше дори само при вида на устройството. Цялата лаборатория бе пълна с проводници, батерии и компютри. Навсякъде се виеха дебели кабели.

- Значи идеята е да вляза вътре, вие да стреляте с лазерите и да изчезна.

- Точно така.

Уилсън пое дълбоко дъх. Само идиот би позволил молекулите му да бъдат разградени и засилени със скорост 300 000 километра в секунда.

- Може би наистина аз съм човекът за тази работа. - Мина между лазерите и докосна гладката повърхност на капсулата. Беше топла на допир. - Това нещо вибрира!

Бартън кимна.

- Транспортната капсула е изработена от чист кристал. Когато се нагрее до подходящата температура, въглеродът ѝ започва да осцилира. Това е ключов елемент в пътуването във времето. Чрез промяна на температурата на капсулата можем да променяме честотата на енергията вътре и така да променяме точката във времето, в която да ви изпратим. - Бартън постави ръка върху един от огромните метални обръчи.

- Какво общо има трептенето на капсулата с пътуването във времето?

- Колкото по-висока е честотата, толкова по-назад във времето ще отидете. Иначе казано, колкото по-висока е температурата, толкова по-отдалечена е крайната точка.

- Да, но как? Защо?

Бартън приближи ръце, сякаш държеше топка.

- Земята е обгърната от електромагнитно поле. Пътуването във времето се осъществява чрез предаване на енергия през това поле. Транспортната капсула ни позволява да превръщаме материята в чиста енергия и да я вкараме в полето около Земята чрез това. - Той посочи ромбоидната рамка, увиснала във въздуха в отсрещния край на помещението. Десетки дебели кабели се спускаха от нея и водеха към серия проводници. - Четирите титанови пръти на онзи ромб представляват силно заредени магнитни полюси, разположени един срещу друг. Когато пуснем през тях достатъчно електричество, около двайсет петавата, противоположните сили пробиват дупка в магнитното поле на Земята. Това се нарича Z-притискане. На теория резултатът е червеева дупка. В зависимост от честотата на входната енергия се определя датата, на която енергията се пресъздава отново.