Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Уилсън беше потресен. Бартън никога досега не му беше държал такъв тон.

- Уилсън, вие рядко сте в настоящия момент. Винаги гледате към бъдещето... и имате склонност към черногледство. Ако нагласата ви остане такава, мисията ще се провали. - Стоманеният поглед на учения беше изчезнал и гласът му отново беше мек. - Мисията ви ще е трудна - във физическо, емоционално и интелектуално отношение. Ще пътешествате до друго време. Това е концепция отвъд рационалното мислене. С нищо не можем да ви подготвим за този елемент с изключение на онова, което ви казвам сега - бъдете позитивен, съсредоточен и в настоящия момент, и ще имате шанс.

Точно в този миг нещо в душата на Уилсън се промени. Той потръпна. Беше необяснимо, сякаш бе пронизан от суровата реалност, която се настани твърдо в него. Думите на Бартън останаха жигосани в ума му. „Позитивен, съсредоточен и в настоящия момент“.

Удовлетворен, че е постигнал целта си, Бартън обгърна с жест гледката около тях.

- Искам да си мислите за това място, когато сте под напрежение и наистина го усещате. - Отново последва дълга пауза. - Престанете да се опитвате да предскажете как ще се развият нещата. Разбира се, научавайте всичко, което можете - фактите. Но оставете мислите за бъдещето. Те само ще ви се пречкат по пътя. - Гласът му бе успокояващ. - Този планински масив е в това състояние от хиляди години. Вярно, развива се, но в известен смисъл си е винаги същият. Това ми действа много утешително. И искам вие също да го запомните.

Седнаха в тревата.

- Това място ще си остане тук много след като ние си отидем от този свят – добави Бартън.

Уилсън се опита да попие всичко, което виждаше. Планински върхове. Гори. Цвета на небето. Начина, по който реката се виеше през долината. Опита се да си представи могъществото на Тихоокеанската и Северноамериканската тектонични плочи, водещи своето сражение долу под тях. И въпреки сблъсъка на това място цареше абсолютен покой. То бе като толкова много неща в живота: във всичко има нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед - просто трябва да се вгледаш достатъчно внимателно.

- Запомнете това място - повтори Бартън. - То винаги ми е помагало.

През следващите пет минути цареше тишина. Уилсън се опитваше да разплете мислите, които се блъскаха в ума му. Каза си, че ще мисли за това място, когато е в беда.

- Ще го запомня.

В гърдите му обаче се таеше дълбок ужас, който натискаше сърцето му като тежък камък.

- Трудно ми е да бъда позитивен, щом не мога да разбера защо аз съм човекът, отиващ на тази мисия - каза Уилсън.

- Това е съдбата ви.

- Но какво означава това? Съдба?

Бартън се облегна назад на лакти.

- Ще ви разкажа една история... също свързана със свитъците от Мъртво море. Помните ли, че ви споменах за Флавий Веспасиан, римския пълководец, изпратен да покори Юдея след избиването на Дванайсети легион?

- Разбира се. Когато свитъците били скрити в пещерите около Мъртво море.

- През шейсет и осма година, ако трябва да сме точни. Римският император Нерон избрал Веспасиан да оглави офанзивата в Юдея, защото Веспасиан заспал, докато Нерон рецитирал пред публика една от поемите си. Разбирате ли, мнозина смятали, че задачата по окупирането на Юдея и унищожаването на Йерусалим е невъзможна. Водените от Йосиф евреи доказали силата и коварството си с унищожаването на Дванайсети легион и мнозина сенатори се тревожели, че Юдея ще измести Рим като господар на света. На всичкото отгоре стените на Йерусалим били високи и добре защитени.

- Значи Веспасиан бил изпратен на невъзможна мисия? - попита Уилсън.

Бартън се усмихна.

- Веспасиан бил талантлив военачалник. Той събрал Пети и Десети легион и ги повел към Юдея. Синът му Тит пък повел Петнайсети легион от Египет и римските войски се срещнали под стените на Йерусалим. Щом си дал сметка, че градът не може да бъде превзет без огромни жертви от страна на римляните и че един опит за атака може да доведе дори до поражение, Веспасиан се заел да завладее останалата Юдея, селище по селище.

- И тогава били скрити свитъците.

- Именно. Главният план на Веспасиан бил да избягва пряка атака срещу Йерусалим. Той можел да прави каквото си иска в Юдея, тъй като по-голямата част от еврейските сили били затворени зад стените на града.

Бартън отпи глътка вода и продължи:

- Накрая Веспасиан заловил водача на евреите Йосиф след обсадата на Йотапата, продължила четирийсет и седем дни, и се канел да го прати в Рим като подарък за Нерон. И точно тук става интересно. Йосиф поискал среща с Веспасиан, който се съгласил неохотно. На срещата Йосиф се обявил за „пратеник на единствения Бог“ и казал на Веспасиан: „Ти ще бъдеш Цезар и император, Веспасиане, и синът ти също“. - Бартьн вдигна пръст. - Имало обаче условия. Йосиф не бивало да бъде пращан на Нерон, нито нараняван.