Кристофър Райд - Последната императрица

Ръцете на Андре трепереха от раздразнение.

- Няма да търпя подобен недисциплиниран подход. Трябва да работите по график, господин Даулинг. Двамата с Дейвин ви осигурихме тренировъчна схема и ако тя не бъде изпълнена, господин Чен ще е неподготвен.

- Познаването на системите за прехвърляне с нищо не допринася за разбирането на онова, което е необходимо - остро рече Уилсън. - Съветвам те от тук нататък да не се месиш в подготовката на Рандъл.

- Аз съм тактик на Меркуриевия екип! Втори по старшинство! - повиши глас Андре и лицето му почервеня от гняв. Той изпъчи гърди и посочи мълнията на ревера си. - Аз съм ваш началник!

- Всичко е под контрол - спокойно каза Уилсън. - Господин Чен не се нуждае и от половината от нещата в списъка ти. Ако ми позволиш да цитирам последната реч на Г. М., трябва да държим нещата прости. Слуша ли речта му? - Уилсън прегледа холограмата. - Основните бойни умения също не са нужни. Рандъл вече е експерт по бойни изкуства. Това е една от причините да бъде избран, предполагам. Следователно графикът за физическа подготовка е загуба на време. Освен това не е нужно да вижда отново свитъците от Мъртво море, освен ако не го пожелае. Гледали сме ги вече над пет пъти.

Иронията за Уилсън бе, че когато го прехвърлиха в миналото, не беше имал време за подобни глезотии. В случая с Рандъл подготовката беше, меко казано, разточителна.

- Подробното изучаване на китайската история е най-важното изискване - продължи Уилсън. - Информацията трябва да е абсолютно свежа в ума му. Затова му осигурих допълнителни уроци по история за усъвършенстване на познанията му.

- Мисля, че Уилсън най-вероятно е прав, Андре - добави Рандъл в опит да успокои обстановката. - Безпокоя се, че няма да мога да запомня всичко необходимо. Трябва да наблегна повече върху военните действия при крепостите Дагу и похода към Пекин.

- Действията на Рандъл трябва да са безупречни - каза Уилсън. - В противен случай ще умрат хора. Мисия Ездра е най-важното в случая, а не вашият график. Умът на Рандъл не бива да се задръства с информация, която не му е нужна. Той трябва да остане съсредоточен и в настоящия момент. Поради което му отделих допълнително време за медитация. Освен това повиках учителя му от Шаолин да му помогне за физическата му подготовка. И организирах двудневен преход до връх Уитни, само двамата с Рандъл.

- Преход до връх Уитни ли? - изтърси Андре. - Няма време за това! Остават само девет седмици, преди господин Чен да бъде пратен в миналото...

- Девет седмици са адски много време в сравнение с онова, с което разполагах аз.

Андре присви очи.

- Защото Бартън действаше без позволение отгоре.

- Мисията ни беше успешна - каза Уилсън. - Със или без позволение.

- Дейвин трябва да бъде уведомен за подривното ви поведение - войнствено заяви Андре. - Лично ще се погрижа да си понесете последствията. - Той се обърна към Рандъл. - Съжалявам, господин Чен. Определили сме ви ментор, който явно е негоден за задачата. Тази незадоволителна ситуация ще бъде поправена възможно най-бързо. - Андре докосна таблета си и екранът изчезна. После стана рязко и излезе.

- Не се справи много добре - каза Рандъл.

- Андре няма представа какво е необходимо.

- Виж, той е много умен, но е само едно момче. Нека и аз ти цитирам речта на Г. М., Уилсън - нищо не е съвършено. И ти току-що забърка политическа буря за собствено удоволствие. А точно сега и двамата нямаме нужда от това.

Надзирателят, който седеше до Уилсън, беше по-добър от него във всяко отношение. Във всяко, с изключение на едно - той нямаше омега програмирането, което осигуряваше на Уилсън необикновената памет и способност да се възстановява с команда.

За разлика от него Рандъл беше обучен конвенционално и бе чудесен атлет. Беше завършил добри училища с отлични оценки. Нямаше равен на себе си в бойните изкуства, което беше допълнителен бонус. И най-важното, беше изключително мъдър за крехките си двайсет и девет години. Без да знае защо точно, Уилсън подозираше, че Рандъл е дошъл от разузнавателния отдел на „Ентърпрайз Корпорейшън“. Носеха се слухове, че Г. М. и Джаспър са избирали от петстотин кандидати и са предпочели такъв с достъп до строго секретна информация. Като китаец Рандъл със сигурност щеше по-лесно да се придвижва из Средното царство от 60-те години на XIX в., но само по себе си това щеше да бъде предизвикателство, когато се стигне до взаимодействие с командването на западните съюзници - те със сигурност щяха да се отнасят към него с презрение заради расовата му принадлежност. Този факт правеше обучението му по история още по-важно. Той трябваше да бъде в състояние да осигурява непрекъснато необорима информация на лорд Елгин.