Кристофър Райд - Последната императрица

- Страхливци - обади се един лейтенант. - Атакуват морските ни крепости в гръб. Тези жалки британци и страхливи французи нямат капка чест. Стрелят с оръдията си, без да нападат. Като жена, мятаща камъни през река.

Ринчен се обърна към стоящия до него офицер.

- Лейтенант Лин, който и да е водач на варварите, той показва голямо умение. Най-мъдрият пълководец атакува само когато е сигурен, че може да победи. Пресякоха снабдителните ни линии и смазаха крепостта Уей с оръдията си. Знаят, че няма да препуснем да ги пресрещнем с конете си - и затова чакат. Калната равнина защитава крепостите, но пази и врага от нашата кавалерия.

- Нима сте впечатлен от действията им, господарю?

- Да, Лин. Впечатлен и разтревожен. Щом успяха да превземат с лекота Уей, със сигурност ще се справят още по-лесно с останалите крепости. Целта им е да пречупят духа на китайците, това е ясно. В онези укрепления няма монголски воини, а просто наборници, които се бият само за честта на семействата си, водени от мандарините, бюрократичната измет на света. - Ринчен изтегли извитата сабя на могъщия Чингис хан и посочи към призрачния силует на Уей, който прозираше през изтъняващата димна завеса. - Трябва да удържим на всяка цена онова укрепление. Изпрати допълнително хора и оръжия от северозапад, които да подсилят защитата ни. Съобщи на генерал Дан, че ако някой побегне от поста си, ще бъде преследван като куче и измъчван. Това се отнася и за самия него. И дума не може да става да се предадат.

- Ако изпратим хора, няма ли да останем оголени? - попита Лин.

- Чуждоземните дяволи искат най-голямата перла от защитата на Средното царство. Няма да изразходват нито едно зърно барут срещу друга мишена. Битката за крепостите Дагу ще бъде спечелена и изгубена тук. Когато варварите хвърлят силите си в атака и се изтощят при прекосяването на калта, ще контраатакуваме. Гаубиците им ще бъдат безполезни, защото ще се страхуват да не улучат собствените си хора и пехотата им ще се окаже в капан между рововете, предвидени да държат дяволите настрана. Тогава ще пратим татарската конница. Ще спечелим битката и ще удържим тази територия - решително заяви Ринчен. Той опря върха на сабята си в каменната стена пред себе си. - Предай на генерал Дан, че защитата му трябва да бъде като камък срещу стомана. Никаква милост за никого. Кажи му, че когато всичко изглежда безнадеждно, ще пристигне татарската конница.

Когато пушекът се разсея, 2500 британци и 700 французи поеха през калта, съпровождани от над 600 местни, които мъкнеха стълби и талпи за построяването на импровизирани мостове. На северозапад, зад димната пелена, 1000 китайски пехотинци и 500 хоркински монголи, по-голямата част от елитните войници на Ринчен, заедно с необходимите муниции и припаси, се придвижваха към речния вход на крепостта Уей да подсилят защитата ѝ.

Щом забелязаха приближаващите подкрепления, британските кораби подновиха обстрела. Макар да успяха да изстрелят повече от 200 снаряда през следващия час, пораженията бяха минимални - убиха само стотина души, докато китайците бързо се придвижваха по твърдата земя от страната на реката.

Британците и французите напредваха много по-трудно, тъй като им се налагаше да газят до колене в калта към страховитите стени на целта си. Тъй като барутния погреб го нямаше, китайците не можеха да подложат настъпващите на тежък обстрел поради липса на муниции. А когато новите запаси барут най-сетне пристигнаха, британците и французите вече бяха под обсега на големите оръдия. Междувременно британските гаубици продължаваха да бомбардират външните стени с надеждата да ги пробият.

Рандъл внимателно огледа хоризонта с далекогледа, след което неспокойно погледна часовника си. Тревожеше се, че всичко се развива прекалено бавно. Втора дивизия под командването на сър Хоуп Грант напредваше право от изток. Французите, водени от генерал Колино, бяха извили строя и приближаваха от юг. Въпреки че генерал Нейпиър ги бе принудил да извървят най-малко осемстотин метра повече, двете съюзнически армии се озоваха едновременно при външните ровове.

Надпреварата беше кой ще превземе пръв крепостта.

От позицията си Рандъл бе изумен от огромния брой войници, газещи през дълбоката кал към най-голямата от крепостите Дагу. Британците в червено и бяло и французите в светлосините си униформи бяха покрити с кал най-малко до кръста.

- Не мога да повярвам през каква мръсотия трябва да минат хората ни - нещастно рече Елгин. - Спрете гаубиците! - извика той. След още три изстрела оръдията замълчаха. Хората му вече се намираха в обсега на собствената му артилерия и той не искаше някой заблуден снаряд да избухне сред тях.