Кристофър Райд - Последната императрица

Секунди по-късно пристигна Рандъл Чен. Ездра Надзирателят се появи на прага и влезе със сигурна крачка в стаята. Самоувереността му беше толкова голяма, че сякаш океаните щяха да се разтворят пред него, ако им заповяда. Красив китаец с пропорционално развито тяло, той беше здрав и силен, симетричните му черти някак подсказваха за балансиран подход към живота и ролята му в него. Късата му права черна коса бе разделена на път отляво; беше облечен в тесен тъмносив фитнес екип на „Ентърпрайз Корпорейшън“, който очертаваше стройното му мускулесто тяло.

Макар да се бе срещал безброй пъти с Рандъл, Уилсън още си поемаше рязко въздух, когато виждаше яркосините му очи. Бяха иридесцентни, подобно на дълбок тропически океан, от чиито бистри води се отразява яркото слънце. Ген-ЕП конверсията беше постигнала забележителен успех и генетичният строеж на Рандъл бе променен така, че молекулите му да могат да бъдат превърнати в кварк-глуонна плазма - необходима стъпка за пътуването във времето. Единствено Ген-ЕП имаше молекулярната структура, способна да издържи на процеса на прехвърляне; промяната в цвета на очите беше страничен ефект от драматичните генетични промени.

От друга страна, Уилсън беше естествен Ген-ЕП, роден с белтъчна структура, която позволяваше да бъде прехвърлян без никакви модификации. Основаната на въглерод ДНК беше съставена от четири типа белтъци - аденин, гуанин, цитозин и тимин. Белтъчната структура на Уилсън следваше много специфичен модел, който можеше да бъде превърнат в плазма и възстановен без никакви молекулярни загуби. Само един на девет милиарда души се раждаше с подобен тип ДНК - и всички те имаха поразително сини очи.

Конверсията на Рандъл бе продължила повече от година и включваше много болезнени процедури. Това бе единственият начин да бъде изпратен назад във времето - китаец, който скоро щеше да промени хода на Втората опиумна война и да помогне за поправянето на историята.

- Как сте? - любезно попита Рандъл.

Уилсън кимна за поздрав, докато вървяха заедно към заседателната маса.

- Добре, Рандъл, благодаря.

Андре бързо погледна часовника на таблета си.

- Радвам се, че и двамата идвате навреме.

- Целта ни е да доставяме удоволствие - отвърна Уилсън.

Рандъл му се усмихна с разбиране, докато сядаха.

- Добре, да започваме по същество - каза Андре. Той докосна таблета си и над масата се появи холографски екран, който се изпъна до тавана. Откъдето и да го погледнеше човек, образът - известен като интуитивна холограма - сякаш беше обърнат към него; и ако очите му се фокусираха някъде зад холограмата, тя ставаше прозрачна, за да може да вижда хората и предметите зад нея.

По екрана запълзя списък от задачи, общо над двеста.

- Изоставаме с графика - каза Андре и в гласа му се прокрадна нервна нотка. - Приключихте ли със запознаването със системите за прехвърляне?

Уилсън се облегна назад в стола си.

- Казах на Рандъл да не си прави труда. Информационната програма, която си избрал, е прекалено подробна. Сам ще го запозная със системите.

Андре посочи екрана.

- Това не е достатъчно! Вижте всички неизпълнени задачи, господин Даулинг. Има още двайсет и три точки, които не са отметнати.

Уилсън направи пауза, преди да заговори - искаше отговорът му да бъде точно на място.

- Бях нает от „Ентърпрайз Корпорейшън“ да подготвя господин Чен за прехвърляне в миналото. Картината е по-мащабна, Андре. Свитъците от Мъртво море ни дадоха сложна променяща историята мисия, която почти не може да бъде разбрана. Доколкото си спомням, свитъците не ни представят списък с дребни задачи като този тук. Голямата картина е, че сам Бог, или каквато там сила да е кодирала информацията в свитъците, е решил мисията да бъде изпълнена - или последствията ще бъдат ужасни.

- Двамата с Дейвин се съгласихме, че тези задачи трябва да се изпълнят! - категорично заяви Андре.

- Май не ме разбираш - рече Уилсън.

- Задачите трябва да се изпълнят! - повтори Андре.

- Проектът беше раздробен - каза Уилсън. Под „раздробяване“ Меркуриевият екип разбираше разделянето на една цел на множество различни части. - Дейвин е отговорен за генетичната конверсия. Ти пое прехвърлянето. А аз отговарям за тренировката и подготовката. - Думите му бяха премерени и изречени със спокоен глас. - Не забравяй, че самият аз съм пътувал в миналото. Зная с какво ще се сблъска Рандъл. Най-важното сега е да го подготвим психически и духовно за пътуването. Както ме е учил Бартън, позитивната нагласа е по-важна от всеки друг фактор. Тя е единственото нещо, което можем да контролираме - което Рандъл може да контролира - във всеки момент, независимо какво се случва. Когато се озове в Китай по времето на династия Цин в средата на деветнайсети век, познанията му за системите за прехвърляне изобщо няма да са му от полза.