Майкъл Ридпат - Последна сделка

Така стигнахме до финала на оперативката. Гил явно бе преценил, че е минала успешно, и затова се обърна към Мауър с предложение:

— Линет, дали бихме могли да те помолим да споделиш с нас нещо за плановете на „Байъбър Фаундейшън“? Както ти е известно, ние възнамеряваме да разкрием нов фонд следващата година. И бихме желали да ви поканим да участвате в него.

Линет ведро се усмихна:

— Да, има нещо, което бих желала да спомена пред всички. — Гил се вцепени. Това го нямаше в сценария на оперативката. Останалите я погледнахме със засилен интерес. — Бих искала да ви поблагодаря за работата ви през последните няколко години. Както знаете, „Байъбър Фаундейшън“ е инвестирала във вашите фондове от самото им създаване. И печалбата, която ни донесохте, беше значителна, основно благодарение на „Био-уан“. — Мила усмивка към Арт. — И благодарение, разбира се, на Франк Кук, който стоеше зад толкова много от вашите успешни инвестиции. — Тя замълча, за да отдаде дължимото на неговата памет. Следваше „но“. Усещахме го и го очаквахме: — Но наскоро направихме преоценка на политиката си. За в бъдеще фондацията ще консолидира рисковите си инвестиции в две, най-много три инвестиционни фирми. Така че ние ще ревизираме досегашните си инвестиции, включително тези в „Ревиър“.

Милата й усмивка стоеше като залепена на лицето й. Гил обаче не можеше да скрие объркването си.

— Сигурен съм, че ние можем да разчитаме на продължаване на съвместната ни работа, Линет — гладко каза той.

— Може би… Но аз на твое място не бих заложила на това, Гил.

— Но, Линет, печалбата, която ние…

— Направих си труда да анализирам вашата печалба и стигнах до извода, че ако извадим „Био-уан“ и инвестициите на Франк Кук, онова, което остава, е далеч от резултатите на най-сериозните ви конкуренти. Например вие изобщо сте изпуснали влака за Интернет.

— Арт проучи тази пазарна ниша и заключи, че всичко е заблуда и временна сензация. Нашето твърдо мнение е, че тези компании са сериозно надценени.

— Само че успяха да направят доста хора много богати — ловко вметна Линет.

В интерес на истината, фирмата бе инвестирала в този сектор още при неговото възникване. Франк бе сключил няколко доста успешни малки сделки, а след него Арт бе успял да направи няколко зрелищни издънки, влошили застрашително показателите на фирмата. Заключението на Арт беше, че проблемът е в естеството на пазара, а не в личните му умения на инвеститор, и той бе настоял да възприемем политиката на избягване на този пазар. Двамата с Франк едва бяхме успели да пробутаме „Нет коп“ през инвестиционния комитет и то само благодарение на аргумента, че тази компания се занимава с производството на „винтове и гайки“ за Интернет, а не със създаването или обслужването на някакво ефимерно общество в киберпространството. Но акциите на някои Интернет компании действително бяха скочили в стратосферата. Все пак конкурентите ни успяваха да правят пари дори в този крехък пазар и Мауър явно бе осведомена за този факт.

— Може би е по-добре да дискутираме това в моя кабинет — побърза да предложи Гил.

— Но, разбира се, щом желаеш — съгласи се Мауър.

Това вече наистина сложи край на оперативката. Даниел се приближи до дребната жена и вежливо каза:

— Госпожице Мауър?

— Да.

— Казвам се Даниел Хол. Забелязах, че сте основен инвеститор в „Бофор текнолоджис“. Бих желал само да ви обърна внимание, че може би трябва да кеширате печалбата си там. На техните акции им предстои съществена корекция.

Мауър погледна Даниел в очите.

— И защо? Какво не им е наред на „Бофор“?

— Няма нищо нередно в компанията — бързо отговори Даниел. — Проблемът е единствено в това, че любовната връзка на пазара с компаниите за триизмерна анимация е пред разпадане. Това вече изобщо не е модерно.

Гил гневно гледаше Даниел, но той бе спечелил вниманието на Мауър.

— Благодаря ви — каза тя след кратко замисляне и последва Гил извън залата.

— Винаги съм се питал какво означава изразът „да си търсиш белята“ — казах аз на Даниел, когато на свой ред се отправихме към нашия офис. — Мисля, че ти току-що се сбогува с шансовете си за кариера тук.

Даниел се усмихна.

— „Бофор“ си отиват. Линет Мауър ще си спомни, че аз я предупредих. И когато фалитът им стане факт, ще е доволна, че съм й казал, а значи ще е доволен и Гил.

— Може би. Ако в този момент от бъдещето все още имаме фирма. Защото, ако „Байъбър“ се оттеглят, не се съмнявай, че ще ги последват и други от инвеститорите ни.