Майкъл Ридпат - Последна сделка

Нощта бе топла за октомври, така че седнахме под високия обелиск, подпряхме гърбове на перилата и вдъхнахме от аромата на прясно окосена трева. Загледахме се над Чарлз Ривър към светлините на Бостън.

— Харесва ми това място — признах аз.

— Странно, като се има предвид колко много лоши хора в червени униформи са намерили тук своя край.

— При това от ръцете на банда склонни към насилие нарушители на данъчните закони.

— Укриването на данъци е здрава американска традиция — въздъхна Лиза. — Традиция, която много от най-богатите фамилии гордо следват.

— Както и да е… Тази битка е била преди двеста години 4 4 Става дума за два епизода от американската колониална история: Бостънското клане от 1770 г., когато група настроени срещу присъствието на британската армия граждани заплашили един британски войник, а армията се намесила, стреляла в тълпата и убила петима невинни (едно от събитията, за които се счита, че довеждат до американската революция); второто е т.н. Бостънско чаено парти от 1773 г., когато в знак на протест срещу наложения от англичаните данък върху чая група колонисти, преоблечени като индианци, се качили на три от английските кораби на дрейф в залива и изхвърлили от тях в морето всичкия докаран чай. Три години по-късно е подписана Декларацията за независимост. — Б.пр. !

— Не се измъквай.

Усмихнах се. Легнах по гръб и вдигнах поглед към обелиска, извисяващ се в нощното небе.

— Не, говоря сериозно. Имам усещането, че тук са се случвали разни неща още преди стотици години. Мисля, че всеки, който се разхожда из града, има същото усещане. Просто виждаш в представите си как хората са пасли кравите си из поляните на Комън и как клиперите са свивали платна на влизане в залива. Толкова много места в Америка са лишени от дори намек на история. И на толкова много други места онова, което някога е лежало под стените на пазарния комплекс, днес е заличено, забравено завинаги. Но не и тук. Казвам ти, наистина ми харесва.

Лиза се наведе и ме целуна.

— И на мен.

Линет Мауър седеше до Гил, гледаше го през големите си очила с нещо близко до боготворене и попиваше всяка откъснала се от устните му дума. Бяхме на оперативката в понеделник, този път малко по-различна: присъстваше главният инвеститор на фирмата.

Това бе и първата оперативка след смъртта на Франк — предишната седмица не бе имало. Столът срещу Гил — този на Франк — беше празен. Представях си го съвсем ясно: отпуснат, преметнал крак връз крак, подмятащ майтапи. Бяхме забравили напрегнатостта му от седмицата, предхождаща убийството. Щяхме да помним само стария Франк — спокойния, приятелски настроен, но превъзходен инвеститор и наш колега.

Не се държахме по-различно от друг път и трябва да се отчете, че Гил не бе говорил с никой от нас в това отношение. И все пак проблемните инвестиции бяха само споменавани, а не внимателно анализирани, всички несъгласия с едно или друго бяха внимателно формулирани и решенията — бързо намирани. При това положение беше напълно естествено, че по-голямата част от времето бе отделена на „Био-уан“.

За мен това бе добре дошло, понеже нямах какво особено да кажа за „Нет коп“. Без никакво съмнение беше добре дошло и за Арт, тъй като му даваше възможност да се захласне на любимата си тема. Както обикновено, на масата пред него имаше отворена кутия диетична „Доктор Пепър“ — тъмновиолетова течност, мистериозно изпускаща мехурчета в чашата. Бях намерил кураж да я опитам само веднъж. Експериментът бе събудил спомена ми за отвратителния химически вкус на една напитка от ранното ми детство — така наречената по онова време „черешада“. Арт обаче смучеше тази гадост по цял ден.

— На Уолстрийт са отворили ей такава уста за акциите на „Био-уан“ — живописно разказваше той. — Цената вече е четиридесет и пет. Е, не е като онези шейсет долара отпреди два месеца, но да не забравяме, че целият биосектор се срина.

— Окей, и при четиридесет и пет долара за акция, каква е стойността на нашия пакет? — попита Гил, за да даде на Мауър възможност да научи.

Арт се позамисли, сякаш този въпрос никога не му бе хрумвал.

— Ами, бих казал малко под триста милиона.

— Отлично. И надявам се, не продаваме.

— Стискаме ги здраво — ухили се Арт. — „Харисън Брадърс“ са уверени, че до края на годината цената отново ще удари шейсетте. Изобщо до момента никой не може да ни укори, че сме задържали акциите.

— Отлично. Така-а… Мисля, всички сте съгласни, че миналата седмица имахме много интересна среща с Джери и доктор Иневър. „Бостън пептидс“ ще бъде една полезна придобивка към фармакологическия отдел на „Био-уан“. Мога ли да приема, че подкрепяме сделката?