Майкъл Ридпат - Последна сделка

Присъстващите около масата съгласно закимаха. Безсмислено бе да протестирам. Въпросът така или иначе бе чиста формалност, а освен това аз не бях партньор. И следователно не можех да гласувам.

— Отлично. — Гил тази сутрин явно се бе влюбил в тази дума. — Някакви въпроси към Арт, Линет?

Линет бързо погледна Гил, поколеба се за миг и после каза:

— И на мен срещата ми достави огромно удоволствие. Инвестицията изглежда много успешна, Арт. Прекрасна работа. Виждам, че се грижите добре за нашите пари. — Арт засия. — И все пак наистина имам един въпрос. Става дума за нещо, което видях в някакъв вестник през уикенда. Къде беше… — Тя разрови из листата пред себе си и след малко измъкна от средата парче вестник с характерния шрифт на „Ню Йорк Таймс“. — А, ето го… — Зачете се в него, докато Арт едва се сдържаше от нетърпение. — Да, става дума за галантамина — тя произнесе думата много внимателно, — което е някакво лекарство, извличано от цветовете на нарциса. За него се смята, че е по-ефективно срещу алцхаймера, отколкото останалите на пазара в момента. Смятате ли, че това може да бъде заплаха срещу нашия „Неуроксил-5“?

— Не, изключено е — бързо отговори Арт.

— И защо е изключено?

Този път Арт заговори бавно, сякаш обясняваше на дете:

— „Неуроксил-5“ предотвратява натрупването на бета-амилоид в мозъка на засегнатия от болестта на Алцхаймер. Всъщност точно бета-амилоидът в крайна сметка убива мозъчните клетки. Никаква терапия с друго средство не е успяла да атакува бета-амилоида по начина, по който прави това неуроксилът.

— Разбирам това — съгласи се Мауър, — но тук се казва, че този галантамин потискал холинестеразата, която убивала мозъчните клетки. Та не разбирам кое?

— Кое какво? — предпазливо се осведоми Арт.

— Кое всъщност убива мозъчните клетки? Бета-амилоидът или холинестеразата? — Мауър гледаше Арт толкова невинно, сякаш не изпитваше и най-малки съмнения, че той най-компетентно ще разсее мистерията.

Арт обаче бе смаян. Нямаше и най-малка представа. И точно се готвеше чистосърдечно си го признае, когато в диалога се намеси Рави:

— Както ви е известно, госпожице Мауър — уверено започна той, — Арт е нашият експерт по биотехнологиите. Но по една случайност аз също попаднах на тази статия. — Той беше приковал вниманието на всички. Поведението на Рави на оперативките бе да си трае, докато не бъде попитан нещо. Но сега, обърнал към Мауър половинките на очилата си, той говореше спокойно и с авторитет. — Истината според мен е в това, че болестта на Алцхаймер представлява конгломерат от тясно преплетени биохимически реакции, протичащи в мозъка. При тях е изключително трудно да се отдели причината от следствието. Изглежда вероятно лекарство като галантамина да забавя началото на болестта. Но както миналата седмица ни обясни това доктор Иневър, „Био-уан“ вярва, че „Неуроксил-5“ неутрализира гена, стоящ зад всички тези процеси, между които впрочем и производството на бета-амилоид и холинестераза, както, разбира се, и на още много други. Дали наистина е така, или не, няма да знаем, докато не приключи фаза три на клиничните изпитания, едва след която ще можем да анализираме ефекта на лекарството върху над хиляда пациенти вместо стотината, изпробвали го досега.

— Окей — Мауър се усмихна пленително на Рави, — сега разбрах и много ви благодаря. Ще очаквам развитието на нещата с интерес.

Почувствах, че седящият до мен Даниел едва се сдържа да не прихне. Арт се насилваше да се усмихне. Но нямаше съмнение, че вътре в себе си е бесен. Вратът му бе почервенял и човек можеше да помисли, че главата му всеки момент може да кипне и да забълбука. Бяха привлекли Рави като партньор специалист по биотехнологиите след инвестирането на „Ревиър“ в „Био-уан“. Арт още в началото бе дал ясно да се разбере, че Рави трябва да стои настрана от „Био-уан“, и до момента Рави се бе съобразявал с това му желание. До момента! Проблемът беше, че Рави знаеше много за биотехнологиите, а Арт си оставаше невежа. Това положение на нещата бе известно на всички ни, без Линет Мауър. Сега го бе разбрала и тя.

Преминахме на следващата точка — новите сделки, от които най-интересна бе тази с „Тетраком“. Даян беше умел докладчик. Тя беше способна така да манипулира публиката си, можеше така да й поднася информацията късче по късче, че слушателите й бяха готови да стигнат до желаните от нея изводи още преди да ги е формулирала словесно. Знаех, че има маса нерешени въпроси, но докато я слушах, се убеждавах все по-силно, че трябва да сграбчим договора и да го подпишем преди някой коварно да ни го е изтръгнал от ръцете. Тя приключи изложението си с внимателно формулираното предупреждение, че двамата с нея трябва да отидем в Синсинати следващата седмица, за да уточним последните подробности. Мауър бе видимо впечатлена. И не само тя.