Майкъл Ридпат - Последна сделка

— Да?

— Съжалявам, Саймън. — Този път гласът на Лиза прозвуча отчуждено. — Постъпих както смятах, че се налага да постъпя.

— Нищо подобно! Трябваше да си държиш устата затворена и да чакаш Хенри да научи от „Био-уан“. Защото сега изглежда, сякаш поставяш лоялността си към „Бостън пептидс“ по-високо от лоялността си към мен.

— И защо да не е така веднъж, по изключение? Ти нали не забравяш, че говорим за моята кариера. Защото аз съм се захванала с тази работа много, много преди да сме се запознали с теб. Саймън, започвам да мисля, че не можеш да разбереш нещо крайно съществено: за мен моята работа е също толкова важна, колкото предполагам, е твоята за теб!

— Лиза…

— Довиждане, Саймън. — В слушалката изщрака и разбрах, че линията е прекъсната.

В стаята се възцари мъртва тишина. Гледах изумено онемялата слушалка в ръката си. На свой ред Даниел и Джон ме гледаха поразени.

— Не ми казвай, че пак е забравила да ти сгъне чорапите — пошегува се накрая Даниел.

Усмихнах се. Гневът ми напълно се бе изпарил. Опитах се да продължа прекъснатата си работа.

Същия следобед при мен се отби Даян. Единствена от партньорите тя можеше да превръща идванията си в офиса на съдружниците в повод за неофициален разговор, а не в мисии, свързани с издаването на заповед или с искането на спешна информация. Не бях говорил с нея отпреди командировката й до Синсинати.

— Как е „Тетраком“? — поинтересувах се аз.

— Страхотно — отговори ми тя. — Продуктът, изглежда, е в състояние да прави всичко, на което те твърдят, че бил способен. А и управата на фирмата действа като първокласен екип. Имам добро предчувствие…

— Прекрасно.

— Възнамерявам да ги посетя отново идния понеделник. Наистина бих искала да дойдеш с мен. Имам нужда от помощта ти, а и… бих желала да чуя друго мнение.

Винаги е ласкателно за един обикновен съдружник да му поискат мнението, а не таблица или доклад. На всичко отгоре „Тетраком“ действително се оформяше като добра потенциална сделка. Много малка част от компаниите, на които изобщо обръщахме внимание, стигаха толкова далеч в нашите проучвания и нямаше никакво съмнение колко полезно за кариерата на един съдружник би било да има повече общо с добри сделки.

Но беше ли разумно да заминавам в командировка с Даян при сегашното настроение на Лиза?

Даян забеляза, че се колебая.

— Ще бъде чудесно, ако намериш начин да дойдеш, но ще те разбера, ако прецениш, че трябва да останеш до Лиза.

Да остана до Лиза? Честно казано, не ми се искаше да оставам до Лиза. Тя отлично можеше да се справи сама една нощ. Онова ухапване, че моята работа все била по-важна от нейната, наистина ме бе засегнало. Подобно твърдение просто нямаше нищо общо с истината. Тя беше предала доверието ми в полза на своята кариера, така че аз спокойно можех да отида в командировка заради моята.

— Мисля, че тя ще се оправи — спокойно казах аз. — Ще се радвам да дойда.

Лиза се прибра след девет и половина, когато гневът ми за постъпката й беше поутихнал, колкото да отстъпи място на безпокойството ми какво става с нея. Изглеждаше ужасно, а лицето й беше изкривено от умора и нещастие.

— Лиза, бих искал да поговорим с теб за изкупуването, ако обичаш.

Тя хвърли чантата си на един от столовете.

— Няма никакъв смисъл, Саймън.

— Но, Лиза…

— Няма смисъл. Вечерял ли си?

— Не още.

Лиза поръча в китайския по телефона и отвори книгата си. Аз пуснах телевизора. Когато донесоха храната, вечеряхме, без да говорим. Всъщност направих няколко плахи опита да завържа разговор, но те се провалиха. Понеже още не ми бе минало, скоро се отказах.

Усетих, че и мен ме заболява глава. Отворих аптечката в банята да намеря тиленола, който тя вземаше в такива случаи. Наложи се да извадя някакъв хартиен плик, за да се добера до него. Вътре имаше две стъклени тубички, без етикети. Отворих ги и изсипах на дланта си няколко таблетки. И те не бяха маркирани. Забравих за тиленола и отидох с тубичките в дневната.

— Лиза… какво е това?

Тя вдигна поглед.

— А… ВР56. — И ме погледна право в очите, сякаш ме предизвикваше да кажа нещо.

— ВР56! Но нали още не е минал през изпитания върху хора?

— Това се прави в момента.

— Лиза! Защо не изчакаш да видиш какъв ще бъде ефектът върху доброволците? Може да се окаже опасно!

— Няма да се окаже опасно, Саймън. Лекарството е изпробвано върху животни. И освен това какво морално право имам да оставя на доброволци да вземат лекарство, което ме е страх да изпробвам върху себе си?