Майкъл Ридпат - Последна сделка

— О, Лиза…

— Саймън, ако има проблеми с лекарството, трябва да науча сега, за да мога да направя нещо за тях. Абсурдно е да чакаме, докато подготвим цялата документация за Комисията за контрол върху лекарствените препарати.

— Но позволено ли е това?

— Стриктно погледнато, не — призна Лиза. — И ако кажеш на някой на работа, ще имам големи неприятности. Но това е правено много пъти досега. Джоунас Солк е инжектирал цялото си семейство с ваксината против полиомиелит. Аз съм безкрайно далеч от подобна опасност.

— Не мисля, че идеята е добра, Лиза. Защо не ми каза?

Тя въздъхна:

— Защото знаех, че няма да ти хареса. Но аз трябва да го направя, Саймън.

Изсипах таблетките обратно в тубичката. Изглеждаше ми истинско безумие Лиза да взема неизпробвано лекарство, особено при състоянието, в което се намираше, но знаех, че няма никакъв шанс да я разубедя.

Телефонът иззвъня и аз вдигнах слушалката.

— Ало?

— Мога ли да говоря с Лиза?

Познах гласа на Еди. Никакво „ало“, да не говорим за „как си“.

— Ей сега — измърморих аз и вдигнах поглед към нея: — Еди е…

— Ще се обадя от банята — каза Лиза.

Излезе оттам след няколко минути.

— Как е той? — поинтересувах се аз.

— Бих казала, че е доста разтревожен — отговори ми тя.

— Дискутирахте ли някоя от теориите му?

— Когато Еди пожелае да говорим за татко, аз съм винаги готова да го слушам — сряза ме Лиза и отново взе книгата си.

Не ми харесваше, че Еди и Лиза ме обсъждат в качеството на заподозрян в убийството на баща им, като при това го правят зад гърба ми. Въздържах се да й го кажа. Имаше нещо друго обаче, което не можех да не й кажа. Чаках удобен момент, но такъв не се отвори. Така че й го казах едва когато си лягахме:

— Заминавам с Даян за Синсинати в понеделник. Ще отсъствам една нощ.

Лиза остро ме погледна:

— В понеделник?

— Да. Налага се да отида.

— Окей — каза тя и си легна.

— Виж, Лиза, разбери, че не мога да откажа.

— Прави каквото трябва да правиш — отсече тя и се обърна с гръб към мен.

— Така и смятам да постъпя — прошепнах аз.

Както бе казал Арт, на следващата сутрин „Био-уан“ излезе с официално съобщение за намеренията си по отношение на „Бостън пептидс“. Седнал на работното си място пред компютъра, аз извиках уебстраниците на основните информационни агенции и прегледах текста на съобщението. Беше доста безличен, с изключение на едно многозначително изречение.

— Даниел! — обърнах се към него аз.

— Да?

— Видя ли съобщението на „Био-уан“?

— Да.

— За какви „значителни икономии“ в „Бостън пептидс“ става дума?

— „Био-уан“ смята, че може да премахне дублирането на някои разходи. Може например да премести „Бостън пептидс“ на Кендал Скуеър. Има и други възможности да се затегне кранчето.

— Например да се уволнят служители?

Даниел сви рамене.

— Едва ли има нещо по-естествено от това при сливанията и изкупуванията. Нали чу Иневър.

— Но едва ли е необходимо това да се разгласява пред целия свят.

— И защо не? — усмихна се Даниел. — Ето виж, цената им е скочила с четири до четиридесет и девет!

— Колко хубаво — измърморих аз. Лиза сигурно много щеше да се зарадва.

Както и можеше да се очаква, съобщението бе предизвикало суматоха в „Бостън пептидс“ и бе станало повод за пускането на какви ли не слухове. Слава богу, Лиза поне беше склонна да говори с мен същата вечер.

— Хората са разстроени — съобщи ми тя. — Най-често използваната дума е „оставка“.

— Наистина ли Иневър е толкова лош?

— О, да. Знаеш ли как му казват в „Био-уан“?

— Как?

— „Клизмата“.

— Звучи атрактивно. — Прякорът наистина беше сполучлив. Помнех измъченото му, раздразнено изражение.

— Оказва се, че той никога не е откривал „Неуроксил-5“.

— Но явно държи патента.

— Вярно е, държи го. Или поне го държи „Био-уан“. По-голямата част от работата е била свършена в австралийския институт, където е работил. И имай предвид — като обикновен член на екипа. Но отмъкнал идеята със себе си в Америка и я патентовал тук.

— И как му се е разминало това?

— Ами, австралийците явно не са усетили, а като научили, това не им направило впечатление. В интерес на истината, един от групата дошъл тук в Щатите и се опитал да вдигне шум. От това май нищо не излязло. Работата е там, че получиш ли патент, след това е безкрайно трудно да се докаже, че някой друг има предимство в авторството над идеята. А и Клизмата използва доста агресивни адвокати, специалисти в областта на патентното право. Тези хора заявили, че „Неуроксил-5“ леко се различава от лекарството, разработено от австралийците.