Майкъл Ридпат - Последна сделка

— О, „Ревиър“ ще оцелее — безгрижно каза Даниел. — Но колко бързо се ориентира тя що за птица е Арт, а? Беше страхотно.

Може би. А може би „Ревиър“ рухваше само в представите ни.

— Ейот, ела с мен! В офиса на Гил. Веднага!

Беше понеделник следобед. Вдигнах поглед от работата си. На прага на офиса ни стоеше Арт. Лицето му бе почервеняло, а сивата му коса — щръкнала.

Джон и Даниел се спогледаха зяпнали от изумление. Неохотно последвах Арт.

Гил седеше вдървено зад писалището си. Обветреното му лице беше мрачно.

— Седни, Саймън — каза ми той със студен глас.

Избрах си едно от креслата му. Двамата по-възрастни мъже се настаниха срещу мен. Арт едва се сдържаше и бе скръстил на гърдите здравите си ръце в опит да сдържи гнева си.

Гил се наведе към мен.

— Арт ми каза, че си виновен за сериозно нарушение на фирмената тайна. Много сериозно. — О, Лиза, Лиза! — Както изглежда, някой е информирал управата на „Бостън пептидс“ за намеренията на „Био-уан“ по отношение на компанията им. Това на свой ред създаде сериозен проблем в преговорите, които са в крайно деликатна фаза.

— Малко е да се каже това! — избухна Арт, неспособен да се сдържа повече. — Вече се наложи да отстъпим пред някои искания на техните мениджъри. Сега трябва да обявим официално за сделката утре. А това ще ни струва маса пари!

— Арт е убеден, че зад изтичането на информация стоиш ти. Така ли е?

Очите му ме пронизваха през дебелите лещи. Не можех да излъжа точно Гил.

— Съжалявам — наведох глава аз.

— Съжалявал бил! — изрева Арт. — Наредих ти да не правиш нещо, а ти излизаш оттук и правиш точно това! Да съжаляваш, е крайно недостатъчно. Не можа ли поне да накараш жена ти да си държи устата затворена?

— Наистина я помолих да… — започнах аз.

— Само че това й е минало покрай ушите. Като не може да й се има доверие, защо изобщо споделяш с нея? Тъпа кучка!

— Ей! — надигнах се аз, неспособен да овладея гнява си.

— Достатъчно! — намеси се Гил и ме спря, като сложи ръка върху моята. — Предостатъчно, Арт! Знаем, че си ядосан, но нека си спестим личните нападки. Спокойно, Саймън! — Изгледах яростно Арт и седнах. Гил се обърна към мен. — Онова, което си направил, е сериозна злоупотреба с доверието. Нашата фирма правеше всичко възможно да застане зад теб през последните дни. Очаквахме да ни отговориш с малко лоялност. Лично аз очаквах лоялност от теб.

— Знам, Гил, и страшно съжалявам. Но ставаше дума за тайна, която просто не можех да не споделя с жена си.

— Това не е хубаво, Саймън, и ти много добре го съзнаваш, надявам се — въздъхна Гил. — Арт беше предложил да запазим в тайна цялата сделка от теб до момента на официалното съобщение. Отказах му. Ние сме малка фирма и трябва да си имаме доверие. Честно казано, вярвах, че можем да ти се доверим. И не представяй нещата, сякаш сме се опитали да те принудим да излъжеш жена си. Ние просто очаквахме да се държиш етично и най-вече професионално. Нима това е толкова много?

— Не, не е много — въздъхнах аз.

— Окей. В много други фирми това би било достатъчен повод да бъдеш уволнен. Но тук работим малко по-различно. Нека това ти бъде предупреждение. Не желая повече да чувам, че си злоупотребил с доверието на който и да било от колегите. Ясно ли е?

— Да, Гил. Наистина съжалявам.

Излязох от кабинета му кипнал. Минах по коридора, без да забелязвам никого, нахлух в нашия офис, като стреснах Джон и Даниел, и седнах, без да им обръщам внимание. Вдигнах слушалката и набрах номера.

— Лиза Кук.

— Казала си на Хенри Чан за изкупуването, нали?

Момент тишина. После в ухото ми се разнесе гласът на Лиза — отсечен и кристално ясен:

— Може би.

— „Може би“? Какво искаш да кажеш с това? Или си казала, или не си!

— Беше важно за „Бостън пептидс“. Хенри ме увери, че ще използва информацията крайно внимателно.

— Ами тогава да те уверя, че не го е направил. — Един тихичък гласец в мен ме умоляваше да се успокоя и да се помъча да се овладея. Но вече беше късно. В края на краищата изминалата седмица се бе оказала тежка и за мен. — Лиза, поразен съм, че си могла да постъпиш така с мен! Съобщих ти за изкупуването, защото чувствах, че трябва да знаеш. Защото си моя жена и защото мислех, че мога да ти имам доверие. Но изглежда, съм сбъркал, не ти ли се струва? Сделката сега отива кой знае накъде, Арт е луднал, а Гил само дето не ми издърпа ушите. Голям късмет извадих, че не ме уволниха!

— Саймън, аз… — Лиза явно беше стресната от тона ми. Никога не си бях позволявал да говоря така с нея.