Майкъл Ридпат - Последна сделка

Казусът бързо се бе усложнил и хонорарите бяха скочили до небесата. Парите не стигаха и на нас с Лиза, но аз винаги досега бях вземал едно решение — не можех да изоставя сестра си.

— Съжалявам — казах и хванах ръката на Лиза.

Тя леко я стисна:

— Не се притеснявай. Аз бих постъпила по същия начин за брат ми и съм сигурна, че и той не би се поколебал да ми помогне.

Малко по-късно вече лежахме голи в леглото и четяхме. Лиза бе потънала в един дебел, адски сложен роман, чието име не ми говореше нищо. Аз самият прелиствах папката за „Тетраком“, която ми бе дала Даян, и се насилвах да държа очите си отворени.

— Днес получихме добри резултати — внезапно каза Лиза.

Оставих папката с готовност.

— Така ли?

— Да, изпитанията на ВР56 върху животни изглеждат обещаващи. Скоро ще можем да минем върху хора.

— Но това е чудесно! Значи наистина работи?

— Не можем да сме сигурни преди да сме приключили с пълния цикъл клинични изпитания, но засега всичко изглежда прекрасно.

— Много се радвам, мила. — Наведох се към нея и я целунах. Преди време Лиза бе изказала предположението, че ВР56 — някаква малка изолирана лично от нея молекула, наречена невропептид — би могла да въздейства благоприятно върху Паркинсоновата болест. Изглежда, се оказваше права. Бях горд с нея. — Може би „Бостън пептидс“ след няколко години ще могат да разчитат на пазарен дял от някой друг милиард.

— Вие, инвестиционните посредници, мислите само за пари! Най-хубавото ще е, ако намерим лечение на паркинсона. Това наистина ще е страхотно постижение!

— Разбирам — казах аз мъничко засрамен. — Но въпреки това ми се иска да се надявам.

Тя се усмихна:

— Горкият Хенри е толкова възбуден, че не е на себе си. — Хенри Чан бе нейният шеф и основателят на „Бостън пептидс“. — Но за да финансираме клиничните изпитания, ще ни трябват пари. „Венчър Фърст“ вече не желае да дава. Трябва да ти кажа, че напълно разбирам Крейг.

Направих гримаса.

— „Венчър Фърст“ поне има извинение. Мисля, че са пресушили фондовете си. — Ставаше дума за една малка инвестиционна компания, която бе обезпечила първоначалния капитал за изследователската дейност на „Бостън пептидс“. Сред познавачите се говореше, че финансовите им резултати са слаби и сега те имаха проблеми с набирането на средства от индивидуалните инвеститори.

— Към какви хора е ориентирано това лекарство все пак? — поинтересувах се аз.

— Към хора, страдащи от Паркинсонова болест, разбира се.

— Не, имах предвид по време на клиничните изпитания. Кой би се съгласил да бъде първият човек, доброволно поел ново лекарство?

— О, разбирам! Доброволци. Най-вече студенти по медицина. Плащат им за това.

— Трябва да са луди.

— Лекарството е съвсем безвредно.

— Как може да си сигурна преди да е изпитано върху хора?

— Ние правим много подробни изпитания върху животни. Ако има принципен проблем, няма как да не се забележи.

— Тогава защо се налага да се изпробва и върху хора?

— Понякога е възможно да се наблюдават странични ефекти — каза Лиза. — Главоболие, повдигане, диария.

— Не, никога не бих се хванал на тази въдица — заявих аз.

— И все пак някой трябва да го направи. Тези доброволци го правят в името на науката.

— Луди! — въздъхнах аз. — Смели, но луди за връзване.

Лиза погледна папката, която бях оставил между нас, и попита:

— Какво е това?

— Предварителните материали по една сделка, върху която работи Даян. Изглежда доста обещаваща.

— Даян ли?

— Да. — Опитах се да кажа следващото си изречение съвсем небрежно. — Следващата седмица отиваме с нея в Синсинати. Четвъртък вечер ще съм там.

— Окей. — Тя отново се зачете в романа си.

— Искаш да ми кажеш нещо ли? — попитах след няколко секунди.

— Не — отговори тя, без да отмества поглед от книгата.

— Разбираш, че не мога да не отида. В служебните ми задължения влиза да работя с Даян.

Този път тя вдигна поглед от книгата. Изражението й не оставяше съмнение, че е сърдита.

— Ако искаш да чуеш истината, Саймън, не ми е приятно.

— Но това е глупаво — настоях аз. — Няма за какво да се безпокоиш. Знаеш, че е така.

— Ти го твърдиш — отсече Лиза. — Но аз мисля иначе. Командировка до Синсинати! Двамата ще бъдете в един хотел. Ако ти е хвърлила око, Саймън, там тя ще направи своя ход.

— Лиза! Тя е партньор във фирмата. Моя колежка. И ми е шеф.

— Правила го е преди!

— Кой ти каза това?

— Татко — тихо призна тя.