Майкъл Ридпат - Последна сделка

На средата на склона отдясно на пътя живееше Гил: стилна градска къща на Луисбург Скуеър, там където бяха може би най-скъпите частни парцели в Ню Ингланд. Нашият апартамент обаче бе в „плоската“ част на хълма, долу в ниското, почти в края на симпатична малка уличка, където редките стълбове на уличното осветление се гушеха сред зеленина.

Току-що си бях извадил бира от хладилника, когато се прибра и Лиза.

— Много рано — удивих се аз.

— И ти — отговори ми тя и ме дари с целувка. — Но е хубаво, нали? — Прегърна ме. — Какво има? Лош ден?

— Ужасен.

— О, не… Какво се е случило?

Извадих бира и за нея и седнахме заедно на дивана. Тя се сви под ръката ми, а аз й разказах за оперативката, за начина, по който Франк ме бе унизил, и за позицията, която бях заел. После й разказах за реакцията на Крейг. Цял ден бях чакал с нетърпение момента, когато ще разкажа всичко на Лиза.

Когато свърших, тя избухна:

— Не мога да повярвам, че татко е постъпил така! Веднага ще му се обадя.

— Не, недей.

— Саймън! Той не може да се държи с теб на работа по този начин. Това просто… просто не е прието. — Тя се измъкна от прегръдката ми и тръгна към телефона.

— Недей, Лиза — повторих аз. — Само ще усложниш нещата.

Но тя вдигна слушалката. Сложих пръст на вилката.

Лиза ме погледна и като че ли малко се поуспокои.

Притеглих я към себе си и я прегърнах.

— Много ми е приятно, че си толкова загрижена — казах. Наистина ми беше приятно. Ако имах нужда от нещо, то бе Лиза да застане така решително на моя страна. — Досега някак успявах да удържа отношенията между нас в службата на чисто професионална основа. Бих искал нещата да си останат такива.

— Окей — неохотно се съгласи тя. — Обзалагам, се, че не му е станало приятно като те е видял с Даян. Но прекалява. Непростимо е да се държи с теб по този начин.

— Вярно, не би трябвало — съгласих се аз, взех бирата си и отпих дълга глътка. — Гил иска да разговаря с мен утре.

— Как смяташ да се държиш?

— Не знам. Може би трябва да подам оставка. Нали обещах парите на Крейг. Всъщност двамата с Франк му ги обещахме. И сега Гил очаква от мен да затворя кранчето. Не виждам как мога да си затворя очите.

— Крейг не може ли да намери парите от друго място?

— Едва ли друга инвестиционна фирма ще го погледне, ако „Ревиър“ се оттегли от него по такъв начин — поклатих глава аз.

— А клиентите? В света на биотехнологиите малките фирми винаги сключват сделки с големите фармацевтични компании, които пласират продукцията им.

Обмислих идеята.

— Може да се опита. Ще бъде трудно, но определено си заслужава. — Лиза отпи от бирата си. — За какво си мислиш?

Тя мълчеше. Чаках.

— Наистина ли искаш да напуснеш? — попита ме тя накрая.

— Не. Но мисля, че се налага.

— Но искаш ли? Искам да кажа, готов ли си да се предадеш?

— Изобщо не искам да се предавам — казах аз. — Но понякога обстоятелствата се извъртат по такъв начин, че единственото достойно нещо, което ти остава, е да се махнеш. Опасявам се, че случаят е точно такъв.

— Виж, ако си решил да напуснеш — напускай. Доколкото разбирам, проблемът ти е сериозен. Можеш да избягаш от него, но можеш и да се опиташ да го решиш. Въпрос на избор.

Изслушах я търпеливо.

— Говориш за „бягство“… Според мен напускането е достойният изход от положението. Изходът, който изисква известен кураж.

— Напускането си е напускане — въздъхна Лиза. — Не се опитвам да те убеждавам да забравиш за обещанието си пред Крейг. Да, вярно е, че си го изоставил в трудна ситуация. Може да не е по твоя вина, но все пак косвено си станал причина той да изпадне в много трудна ситуация. Може би си морално задължен да му помогнеш да се измъкне от нея.

— „Нет коп“ е вече история.

— Още не е — възрази Лиза. — Не си спомням да съм виждала толкова целеустремен човек колкото Крейг. Умен е. И ти си умен. Предполагам, че двамата ще измислите някакъв изход.

Вярата й в мен бе трогателна. И в случая напълно неуместна.

— Ще помисля по въпроса.

Иззвъня телефонът. Вдигнах слушалката и чух чистия английски изговор на сестра ми.

— Хелън! Кое време е там? В Лондон сега не е ли посред нощ?

— Не можах да заспя. И реших, че моментът е удобен да те намеря у вас. — Гласът й издаваше, че е изморена. Изморена и обезпокоена.

— Какво има? — попитах. Новините явно бяха лоши. На Хелън се случваха само лоши неща.

— Днес разговарях с адвокатите. Те смятат, че можем да обжалваме. Не знам какво да предприема.