Майкъл Ридпат - Последна сделка

— Но нали загубихме делото. Какво ги кара да мислят, че можем да го спечелим, ако обжалваме? Или ги интересува само хонорарът?

— Изровили са две вещи лица, които ще свидетелстват, че лекарят се е отнесъл небрежно. Експертите са добри. Уважавани. След имената им има цял куп съкращения на титли.

— И ще трябва да им се плати, естествено.

— Разбира се. Както и на адвокатите. Особено на онзи, който ще ни представя на делото. Няма да ти казвам сумата.

Нямаше смисъл. Досега Хелън вече бе изхарчила по делото скромните си спестявания. Както и аз своите. И дори тези на Лиза. Трябваше да изплащам и заема си за следването в бизнес школата. Делото бе погълнало цели шейсет и пет хиляди лири. И след всичко това Матю все още имаше церебрална парализа, а Хелън се бе видяла принудена да зареже кариерата си в телевизионна компания. Вместо това се беше хванала като секретарка на половин работен ден, за да може да отделя повече време за него.

— Говори ли с Пиърс?

Пиърс беше бащата на Матю — неуспял телевизионен сценарист, изчезнал от живота на Хелън преди да се роди момчето.

— Какъв смисъл има? Той не се интересува, няма пари, а и не го бива за нищо.

— А мама?

— Само това ми липсва! Не съм говорила с нея от половин година.

Майка ни, лейди Ейот, не бе затаила неодобрението си от решението на дъщеря й да роди, без да се е омъжила. Освен това и тя нямаше пари.

— Какво смяташ да правиш? — попитах я.

Хелън въздъхна, после каза:

— Ако спечелим, можем да разчитаме на голямо обезщетение. Достатъчно голямо, за да мога да се грижа за Матю. Ще ни платят и разноските, така че ще мога да ти изплатя дълга си.

— Това не е толкова важно.

— За мен е важно.

Важното сега бе как Хелън щеше да се грижи за сина си без съпруг, без пари и без работа. Това бе големият въпрос. Много обичах по-малката си сестра. Тя бе имала сурово детство. И заслужаваше нещо по-добро от това, което й предлагаше животът.

— А ако пак загубим?

— Вече загубих всичко, така че не ми пука — каза Хелън. — Сега се безпокоя за теб. Не трябваше да те замесвам. Трябваше да им кажа, че не можем да си позволим да мислим за обжалване. Но… сега това е единствената ми надежда. Освен това реших, че… че няма да ти хареса, ако взема решение, без да те питам.

— Права си — казах аз. — Радвам се, че се обади. — Въздъхнах. — Но вече нямам нищо, Хелън. Направих всички заеми, на които можех да разчитам.

— Знам — простичко отговори Хелън.

Мълчание.

— Колко? — попитах накрая.

— Петдесет хиляди лири. Може би по-малко. Но трябва да имаме готовност за петдесет хиляди.

Седяхме, без да говорим, на хиляди мили разстояние един от друг. Трябваше да опитаме. Трябваше да намерим начин да опитаме.

— Не трябва да го решаваме веднага, нали? — казах накрая.

— Не, имаме време.

— Нека помисля — предложих аз. — Ще гледам да измисля нещо.

— Благодаря — каза тя с искрица надежда.

Затворих.

— Иска да обжалва ли? — поинтересува се Лиза. Кимнах. — И ще трябват още пари?

— Петдесет хиляди.

Лиза изкриви лице.

— И откъде ще ги намерим?

Свих рамене. Нямах никаква представа откъде бих могъл да намеря подобна сума. Отпуснах се на дивана. Бях направил всичко по силите си за Хелън, но то не се бе оказало достатъчно. Обзе ме отчаяние.

— Просто не мога да повярвам колко е тъпа системата ви — обади се Лиза. — Ако подобно нещо се бе случило тук, нямаше да се налага да плащаме нищо и адвокатите ни досега щяха да са издействали извънсъдебно уреждане на спора.

Беше абсолютно права. Казусът се бе оказал изненадващо сложен. При раждането на Матю се бяха получили усложнения, поради които той бе останал без кислород за няколко минути. Акушерът бе допуснал някои грешки. Когато се бе изяснило, че Матю има церебрална парализа, очевидният извод бе, че вината е у лекаря. Хелън бе решила да заведе дело, аз я бях подкрепил.

В онзи момент подобно решение ни се бе сторило повече от естествено. Любовникът й се бе махнал и Хелън се бе почувствала изоставена и гневна. На мама не можеше да се разчита, а Матю — той вече бе на две годинки — имаше нужда от постоянно внимание. Хелън бе зарязала обещаващата си кариера в създаването на телевизионна продукция и се бе изправила пред необходимостта да прекарва всяка свободна минута от живота си или в грижи за Матю, или в търсене на начин да спечели достатъчно пари, за да плаща да го наглежда някой друг. Трудно й беше и ако не бе пълната зависимост на Матю от нея, предполагам животът отдавна щеше да я е пречупил. Не заслужаваше подобна съдба.