Майкъл Ридпат - Последна сделка

— Ще се опитам да я спася.

— Как? — повдигна вежди Гил.

Усмихнах се.

— Още не знам как точно. Но няма да се откажа. Ще намеря начин да върна двата милиона. И ще се опитам да спечеля повече.

Гил ме наблюдаваше внимателно през дебелите лещи на очилата си. После и той се усмихна и бръчиците по лицето му се пренаредиха в нов мотив.

— Възхищавам се на упоритостта ти, Саймън. Направи каквото можеш. Но знай, че „Ревиър“ няма да даде и цент повече.

— Това си го изясних — отвърнах на усмивката му аз.

Гил извади лулата си и започна да я пълни. Единственото място, където я запалваше, бе кабинетът му. В наше време в Америка не можеш да запалиш лула на никое полуобществено място, даже ако то се намира в притежаваната от теб фирма.

— Разбра ли каква грешка допусна, Саймън?

В съзнанието ми изникнаха множество отговори, но се спрях на семплото:

— Не.

— Не е предложението ти да преведем втория транш. Това е единствено въпрос на преценка. Нито е в желанието ти да удържиш на думата си. Каквото и да казва Арт, аз намирам това достойно за уважение. Грешката ти е, че си дал обвързващо обещание. От личен опит в рисковото инвестиране знам, че винаги трябва да си оставяш път за измъкване. Обстоятелствата могат да се променят и понякога се случват най-непредвидими неща.

Не бях напълно сигурен в това. Струваше ми се, че ако един частен предприемач заложи всичките си спестявания, ипотекира дома си и сложи мечтата си в ръцете на един капиталист, най-малкото, което може да очаква от него, е поне някаква форма на обвързване. Но книгата с правилата бе написана от такива като Гил.

Така че кимнах.

— Добре, доволен съм, че не си решил да направиш нещо необмислено. Успех с „Нет коп“. А, и още нещо…

— Да?

— Всичко ли е наред с Джон Чалфонт?

— Мисля, че да. Защо, какво има?

— Просто наскоро прояви прекалено голяма настойчивост по онзи проект за добив на електроенергия от вятъра. Струва ми се, че е тук достатъчно дълго, за да помни, че вече сме отклонили поне дузина подобни предложения.

— Временна загуба на перспектива — казах аз. — Може да се случи на всекиго.

Но Гил не изглеждаше убеден.

— Хм… Добре, благодаря ти, Саймън.

Спокоен, че кариерата ми в „Ревиър“ не е застрашена, аз излязох от кабинета му, потискайки усещането, че съмненията ми не са изчезнали, а само са временно потиснати.

Даниел изучаваше борсовите котировки на екрана на компютъра си. Акциите на „Био-уан“ се бяха качили на четиридесет и четири долара. Вече бях проверил лично. Джон беше излязъл.

Даниел вдигна поглед към мен:

— Все още ли си на работа?

— Да.

— Гил успя да те разубеди, така ли?

— Ако може да се говори за нечия намеса, беше Лиза — признах аз.

— Доволен съм, че поне един от двама ви не е лишен от здрав разум.

Изсумтях неопределено.

— Гил ме попита добре ли е Джон. Мисля, че го безпокои случаят с вятърните генератори.

Даниел се изсмя гръмко:

— Джон е такъв въздухар…

— Хайде сега… не е толкова лош.

— Разбира се, че е въздухар. И свестен човек. Но какъв е смисълът от това? Нулев в числово изражение. Той е от губещите. За всички е ясно, че доникъде няма да стигне във фирмата. Знаеш, че е тук само заради баща си.

Свих рамене. Даниел може и да бе прав. Но аз лично харесвах Джон и нямах никакво намерение да го отписвам като губещ.

Даниел почувства несъгласието ми и смени темата:

— И какво ще правиш сега с „Нет коп“?

— Ще им намеря малко пари.

— Как? — повдигна вежди Даниел.

— Един бог знае. Ти да имаш някакви идеи?

Винаги си струваше да попиташ Даниел за идеи. Въпреки вродения си цинизъм той беше невероятно практичен.

Той помълча известно време.

— Мислил ли си за Джеф Либерман? Той инвестира в „Био-уан“, нали така? Може да рискува и с „Нет коп“.

Замислих се. Джеф бе наш съвипускник от бизнес колата. Беше се оказал способен студент и двамата с него бяхме прекарали доста време заедно. След дипломирането ни той беше постъпил в „Блумфийлд Уайс“ — голяма инвестиционна банка в Ню Йорк — но бе наблюдавал работата ми в „Ревиър“ с нескриван интерес. Бях му разказал за „Био-уан“, без да скривам уговорките на Лиза, и той бе направил значителна инвестиция в първата емисия акции.

— Струва си да се опита — признах аз.

Изрових номера му и му позвъних.

— Джеф Либерман.

— Джеф, Саймън Ейот ти се обажда.

— О, Саймън! Здравей, как си?

— Добре съм.

— А как е моята малка „Био-уан“? Надявам се котировката да е спряла да пада.