Лий Чайлд - Вечерен курс

— За какви легенди става въпрос?

— Можем само да гадаем — отвърна Нили, която четеше служебното досие на Арнолд Мейсън като партитура: движеше пръста си по редовете, наклонила леко глава, сякаш слушаше някаква мелодия. — Шансът е малък, но ако се върнем назад, в самото начало, ще открием командира на тези момчета, който тогава е бил лейтенант, после е бил изпратен другаде, а след време се е върнал при тях вече като капитан. Може би дори като майор или подполковник. По онова време във въздушнопреносимите дивизии се е правила добра кариера. Ако въпросният командир се е представил добре, може дори още да е в армията. Ще заема висок пост, но ще си спомни. Всички помнят първото си поделение.

— Това е било преди четирийсет години.

— Ако е завършил „Уест Пойнт“ на двайсет и две, е далече от възрастта за пенсиониране.

— Би трябвало да е генерал.

— Нищо чудно.

— Как ще го откриеш?

— Ще звънна на един приятел в „Личен състав“. Все някой ще го открие.

— Действай — одобри Синклер. — Веднага щом се върнем.

Продължиха към града. Небето навън започна да потъмнява. Или се канеше да вали, или се свечеряваше. Или и двете.

В Джалалабад вече се мръкваше. Куриерът напусна бялата кирпичена къща. Качи се в пикапа. Следваше същата процедура, както и предишния път. Щеше да пътува цяла нощ, след което да вземе ранния полет. Беше готова. Все още бе „чиста“, повече или по-малко. Не че швейцарците се интересуваха от подобни неща. Най-важни за тях бяха парите. Така ѝ бяха казали.

Бе запаметила адреса в Цюрих. Знаеше, че Цюрих ще изглежда по различен начин в сравнение с Хамбург. Бе запаметила всички номера. Тяхната банкова сметка, паролата, стоте милиона долара и нула цента, банковата сметка на Уайли. В джоба си имаше швейцарски франкове, за такси.

Моли се за успех, бе казал дебелият. Не трябваше да се моли за своя. Задачата ѝ беше лесна. Трябваше да се моли за успеха на Уайли. Тя не харесваше Уайли. Не заради грубото му отношение към нея. А защото беше слаб, лукав, потаен и лесно излизаше от равновесие. Именно това я тревожеше. Неговата задача не беше лесна. А нейният успех зависеше от неговия. Ако сделката се провали обаче, тогава, да, ще бъдеш убита.

Тя нямаше да се провали по своя вина.

Тойотата подскачаше по черните пътища, устремена към планините, зад които залязваше слънцето.

Нили се настани пред един от телефоните в стаята в консулството и позвъни на своя приятел в „Личен състав“. Обясни от какво се нуждае. Приятелят ѝ отвърна, че теорията ѝ звучи съвсем логично. Трябваше да потърсят младши офицер, служил в средата на петдесетте във въздушнопреносима дивизия, дислоцирана в Германия. Въпросният офицер трябваше да продължава да служи в армията четирийсет години по-късно. Нили заложи пет долара, че ще успеят. Приятелят ѝ заложи десет, че няма да успеят. Поради естествения процес на остаряване, каза той, плюс три сериозни катаклизъма: първо Виетнам, после колапса на Съветския съюз и накрая модернизирането на военната машина, която ставаше все по-технологична — използваше телесни брони и прибори за нощно виждане и допускаше жени в бойните части. Никой мъж не можеше да оцелее в подобни условия.

Звънна друг телефон. Вандербилт вдигна и подаде слушалката на Ричър. Беше Гризман.

— Трябва да говорим насаме — каза той.

— Казвай — отвърна Ричър.

— Не, на четири очи. Сами. Къде се намираш?

— Нямам право да ти кажа.

— Не мога да ти помогна, ако не ми позволиш.

— В американското консулство.

— Чакай ме отвън след една минута.

Ричър чакаше на тротоара, обърнал гръб на нескопосаната имитация на Белия дом. Забеляза мерцедеса на Гризман сред трафика на стотина метра вляво. Когато той спря пред него, Ричър се качи, а Гризман направи обратен завой и тръгна в посоката, от която бе дошъл. Изглеждаше все така едър, направо огромен. И мълчалив. Беше си наумил нещо.

— Къде отиваме? — попита Ричър.

— На железопътната гара — отвърна Гризман.

— Защо?

— Защото съм съвестен полицай. Включих Уайли в списъка на потенциалните заподозрени. Което означава, че всеки униформен полицай разполага с портрета му. Включително патрулите, които обикалят по улиците. Те са го показали на куп хора. Служител в бюрото за обмяна на валута на гарата го е познал. Идвал е преди два дни. Реших, че ще проявиш интерес.

— Благодаря.

— Има обаче един проблем — отвърна Гризман.

— Това не ми звучи добре.