Лий Чайлд - Вечерен курс

Ричър замълча.

— Първо жена, после мъж, и двамата жестоко убити — продължи Гризман. — И ти знаеш кой го е направил.

— Помогни ми да открия Уайли и ще ти кажа.

— А това ще помогне ли на мен самия?

— Ще видим, когато го открием.

— Ти можеше да ми кажеш още сега.

— На кого обаче? На редовия следовател или на послушния бюрократ, който десет минути по-късно ще предаде информацията на собственото си разузнаване в Берлин? И аз ще се озова в затвора още десет минути по-късно.

— Не казваш ли на шефовете си онова, което би трябвало да знаят?

— Казвам им колкото се може по-малко. С прости думи, без никаква математика, никакви диаграми.

— При всички случаи ще отидеш в затвора. В Германия е незаконно да се укрива подобна информация.

— Ще ме арестуваш ли?

— Мога да те обявя за свидетел. Това ще те задължи да отговаряш на въпросите ми. В противен случай ще бъдеш обвинен във възпрепятстване на правосъдието.

— Сигурен съм, че се шегуваш.

— Говоря напълно сериозно.

— Има по-важни случаи от твоето разследване. Сигурен съм, че моят президент с радост ще го обясни на твоя канцлер. Не бива обаче да тръгваме по този път. Помогни ми да намеря Уайли и тогава заедно ще решим твоя случай.

— Той ли го е направил?

— Забрави отпечатъка. Един добър адвокат ще разбие на пух и прах подобна улика. Може да е оставен преди месеци. Трябва да подходиш от друг ъгъл. Беретата е по-добра улика. Подобно оръжие се продава в любимия бар на жертвата. Знаеше ли това? Кой би могъл да си купи такъв пистолет?

— Уайли — отвърна Гризман. — Купил си е там фалшива самоличност.

— Добра теория. Обещаваща. Не доказва нищо, но следващата стъпка в тази насока изисква да го открием и да го попитаме.

— Къде е той?

— Нямам представа.

В този момент Уайли се намираше на стотина метра от тях. Пресичаше улицата на пешеходна пътека, разположена на две преки източно от гарата. Беше облечен с черен панталон и черен суичър с качулка. Носеше малък черен сак. Беше тежък. Товарът му подрънкваше на всяка крачка. Отначало американецът тръгна по познатия маршрут, от автобусната спирка към бара с лакираната дъсчена фасада. По средата на пътя обаче свърна по алея, предназначена само за автомобили. Мина покрай два огромни контейнера за смет, отвори вратата, означена с табела „Изход“, и слезе по стълбите, които водеха до подземния гараж на хотела. Същия, в който бе срещнал проститутката. Спомняше се как се бе обърнала и го бе поканила в колата, сякаш не бе имала търпение да остане насаме с него.

Спомняше си всяка подробност.

Нямаше камери.

Запъти се към противоположния край на етажа, който миришеше на студен бензин, студен дизел, студен каучук и студен цимент. Избра си сребристо беемве. С шестцилиндров бензинов двигател. По-стар модел. Имаше вид на кола, оставена тук доста отдавна. Предното стъкло бе покрито с прах. Боята пък бе покрита с фин слой мръсотия. Той приклекна пред радиаторната решетка. Извади кръстата отвертка от сака си, разви предната табела и я прибра в чантата. Заобиколи колата и приклекна отзад. Разви задната табела и прибра и нея.

Извади газов примус за къмпинг. Чисто нов, купен специално за случая. Не беше голям, но беше изработен от пресована стомана, с гумен маркуч и месингов клапан. Извади и малка туристическа бутилка пропан. Светлосиня, евтина, удобна. Свърза маркуча и завъртя клапана. Чу съскането на газта, след което изключи клапана.

Легна на студения цимент и се плъзна на половин метър навътре под багажника на колата. Извади от чантата си шест дървени блокчета. Части от детски конструктор. Май беше шведски, помисли си Уайли. Всяко блокче бе дълго петнайсет сантиметра и широко три. Всяко блокче бе боядисано в различен ярък цвят. Подреди ги като кула върху стойката над горелката. Там, където обикновено се поставяше чайникът или кафеварката. Сложи първите две блокчета, върху тях следващите две на кръст и накрая последните две, досущ като първите. Приличаше на миниатюрен лагерен огън. Извади и чиния от сребристо фолио с размерите на печено пиле. Постави я внимателно върху кулата от дървени блокчета.

Дойде ред на кутията с деветмилиметрови патрони тип „Парабелум“. В нея имаше сто патрона. Това бе една от двете кутии с муниции, които бе купил заедно с пистолета от онези глупаци в бара. Уайли се пресегна под колата и внимателно постави кутията в сребристата чиния.

Приключи. Всичко бе готово. Газовата бутилка, маркучът, примусът, дървените блокчета, чинията, патроните.