Лий Чайлд - Вечерен курс

— Преди това се оженил за германка и му се родило дете. Върнал се при тях преди двайсет години, след като живял шест години в Щатите — отбеляза Синклер. — Въпреки това Уайли го е чувствал близък. Странна връзка.

Към този момент пейзажът около тях бе станал типично провинциален. Нивите бяха спретнати и подредени като овощни градини и дори не бяха кой знае колко по-големи. Всеки път и всяка улица бяха обозначени с табели, изписани с черни готически букви на кремав фон. Селцата, покрай които минаваха, бяха съвсем малки, приличаха повече на кръстовища с по няколко скупчени постройки. Виждаха се и плевни, и прочие селскостопански сгради, но доста по-малки и по-нарядко, отколкото бе очаквал Ричър. Не това си бе представял. Селата бяха изключително подредени и всичко в тях лежеше като на длан. Не бяха многолюдни, но сравнително равномерно населени. И бяха разположени твърде близо едно до друго.

— Още едно и ще стигнем това, което търсим — каза Бишоп.

Накрая пристигнаха в селце, което се оказа малко по-голямо от предишните. И малко по-многолюдно. На едно кръстовище в центъра откриха табела с името на пътя, край който бе разположена фермата на Мейсън. Потеглиха на северозапад и Бремен остана зад гърба им. От двете им страни се редяха миниатюрни ферми, чиито ниви и градини приличаха отдалече на пъстроцветни носни кърпички — малки спретнати къщи с по десетина декара безупречно поддържана земя около тях. Видяха доста бараки, но не и плевни.

Всяка ферма си имаше име. Всичките бяха относително скромни. Несъмнено подбрани от собствениците с мъничко гордост. Ричър се оглеждаше за Гелб Бауернхоф, когато изведнъж проумя какво означава това. Жълтата ферма в превод от немски. А на испански жълто беше амарило . Арнолд Мейсън бе роден в Амарило, Тексас. Човекът бе кръстил фермата си на града, в който бе израснал.

Оказа се петата ферма отдясно на пътя. Бишоп караше бавно, за да четат имената. Затова успяха да я разгледат добре. Не че имаше много за гледане. Петнайсетина декара, засадени в идеални лехи, заети предимно от някакво тъмнозелено растение, най-вероятно зеле, малка къща, малък гараж и малка барака, разположена отзад. Това беше всичко. Гаражът можеше да побере мерцедес комби. Бараката можеше да побере малък трактор или култиватор. Но не и откраднат камион за мебели.

Бишоп спря след два километра.

— Трябва да се върна и да почукам на вратата — каза Ричър.

— Рисковано е — отвърна Синклер.

— Уайли не е тук. Не видяхме нов микробус. Нито пък стар.

— Това не доказва, че чичо Арнолд не е замесен по някакъв начин.

— Няма да ме застреля, щом ме види на прага. Ще се престори на глупав. Ще се опита да се измъкне с приказки. И аз ще го оставя да се измъкне, ако се налага. Съгласен съм, че ако микробусът беше тук, щеше да бъде различно.

— Уайли може да се появи, докато си още там.

— Възможно е. Но е малко вероятно. Ако се случи, сигурен съм, че сержант Нили ще измисли нещо.

— Трябва да отидем всички.

— Нямам нищо против — отвърна Ричър.

Бишоп не каза нищо.

— Арнолд Мейсън е американски гражданин — каза Синклер. — Ти си служител на консулството. Имаш пълното право да установиш контакт с него.

— Не можем да си позволим грешка — отвърна Бишоп.

— Ще прекратим контакта при първия признак за нещо нередно.

— Не се приближавайте прекалено — посъветва ги Ричър. — Не и в първия момент. Не и докато не се убедим.

Бишоп направи обратен завой по тесния път.

Парцелът, който Гелб Бауернхоф заемаше, бе с размери сто метра ширина и двеста метра дължина. Колкото на двор в някое скъпо американско предградие. Но въпреки това си бе ферма. Макар и миниатюрна. В нея нямаше нищо жълто. Небето беше сиво, калта кафява, а зелките масленозелени. Бишоп зави по алеята, която водеше към къщата. Самата алея не бе застлана с чакъл и представляваше два коловоза в отъпканата пръст. Големият син опел премина бавно по тях. Гаражът бе право напред, а къщата вляво. На около осемдесет метра от пътя.

Бишоп продължи. Не последва никаква реакция. Колата спря на мястото, където от алеята се отделяше пътека, която водеше към къщата. Отново никаква реакция.

Тогава от къщата излезе мъж.

Остави вратата отворена, измина две крачки, спря на пътеката и впери поглед в тях. Беше на възрастта на Ричър. На трийсет и пет може би. Висок и изправен. С руса коса, безформен сив пуловер и безформен сив панталон.

И боси крака.

— Аз ще отида пръв — каза Ричър и излезе бавно от колата.