Лий Чайлд - Вечерен курс

Мюлер не се обади. Никой не се изненада. Работната хипотеза се бе променила от Франкфурт на Бремен. Към дома на чичо Арнолд. Бишоп донесе карта на ЦРУ и я разстла на масата. Данните от посолството показваха, че чичо Арнолд живее в Гелб Бауернхоф. Име, а не улица и номер. Това предполагаше, че става въпрос за селце. Или дори за ферма. Ричър си представи множество плевни, гаражи, бараки и купчини стари автомобилни гуми.

Идеално скривалище.

— Трябва ни кола — каза той.

— Трябва ти план — отвърна Бишоп.

Телексът се включи.

— Армейското досие на чичо Арнолд — поясни Нили.

— Планът е двамата със сержант Нили да извършим наблюдение и да съберем информация — каза Ричър.

— Невъзможно — възрази Бишоп. — Трябва да има представители на ЦРУ и Съвета за национална сигурност, затова доктор Синклер и аз ще дойдем с вас. А и правилата за наблюдение изключват непосредствен контакт. Наблюдение и нищо повече. Това е задължително. И бездруго ситуацията е доста сложна от гледна точка на закона и правомощията, с които разполагаме.

— Вземи си оръжие — каза Ричър. — Уайли е въоръжен. И ако това е ферма, ще имат и пушка.

— Казах само наблюдение.

— Въпреки това си вземи оръжие.

— Ще трябва да измъкнем иранеца — обади се Уайт.

— Предполагам, че след около час може да избухне престрелка. В този момент сделката им ще се провали и иранецът няма да оцелее. Оставите ли го при тях, те ще го убият.

Бишоп замълча.

Телефонът иззвъня. Беше Гризман.

— Вярваш ли в съвпадения?

— Понякога — отвърна Ричър.

— Жертвата на убийството, което разследваме, се оказа редовен посетител на бара, който Хелмут Клоп също посещава. Въртял бизнеса си от там. Всички лъжат, разбира се, но мисля, че тъкмо той е продавал фалшивите документи за самоличност.

— Защо?

— Така ми подшушнаха хора, които имат какво да крият.

— Имаш ли заподозрян?

— Някой е предотвратил или си е отмъстил за изтичането на информация.

— Разкрили ли сте фалшиви документи през последните дни?

— Не.

— В такъв случай става въпрос за предотвратяване.

— Не открихме никакви записки в апартамента на жертвата. Все пак забелязахме празно място в иначе спретната редица от папки.

— Мисията изпълнена — каза Ричър. И добави: — В това може би се крие известна ирония.

— Защо? — попита Гризман.

— Въпрос на преценка на подходящия момент. Купуваш си нова самоличност и решаваш да убиеш доставчика и да унищожиш архива му, за да предотвратиш бъдещо предателство. Кога обаче го правиш? Това е въпросът. Дали един нов клиент би поел подобен риск веднага след извършване на сделката? Или търсим стар клиент, подложен на максимален натиск, който е задействал вече някакъв план?

— Нямам представа.

— Нито пък аз. Предполагам, че шансът е петдесет на петдесет.

— Смяташ, че е Уайли, ли?

— Не, не смятам. Напълно възможно е и други клиенти на жертвата да са подложени на стрес. Предполагам, че по това време Уайли е шофирал микробуса си. Но ти си съвестен полицай и ще го включиш в списъка си със заподозрени. Длъжен си да го направиш. Което означава, че подновяваме временното си сътрудничество.

— Мислех, че си се отказал от това.

— От кое?

— От издирването на микробуса. Мюлер ми каза, че си оттеглил молбата си.

— Кога?

— Разговарях с него преди час.

— Не, кога съм я оттеглил?

— Каза, че сте обсъждали подробности около операцията и ти изведнъж си променил решението си.

— Последното, което му казах, бе, че нямам представа накъде точно се е запътил Уайли. Помоли да го уведомя, когато разбера. Може да не съм го разбрал. Или пък той да е чакал да му се обадя. А може и да не е започвал да издирва автомобила на Уайли.

— Каза, че си отменил операцията.

— В такъв случай той не ме е разбрал правилно, не аз него.

— Съгласен съм, английският му не е на добро ниво.

— Колата е тук — провикна се Бишоп от другия край на стаята.

Колата на Бишоп от ЦРУ не се отличаваше по нищо от служебния автомобил на Ороско от Военната полиция — син опел седан, напълно идентичен във всяко отношение, освен че нямаше бронирана преграда между предната и задната седалка. Бишоп се настани зад волана, а Синклер на предната седалка до него. Ричър и Нили седнаха отзад. Нили се чувстваше комфортно, а Ричър — не. Колите пред тях се движеха бавно. Небето бе сиво.

Нили прочете на глас резюмето на военната кариера на Арнолд Мейсън. Постъпил в армията на двайсетгодишна възраст през 1951 г., но не бил изпратен в Корея, а в Германия, където останал двайсет години. Напускал страната единствено за да вземе участие в разни курсове и учения в Щатите. През цялото време служил в различни въздушнопреносими дивизии, обучени за действия при конфликт със Съветския съюз. Частите, в които го разпределяли, били сред добрите, но не сред елитните. Преминал в резерва през 1971 г., когато бил вече на четирийсет, със звание щабен сержант.