Лий Чайлд - Вечерен курс

— Да или не?

— Не съм обективен — каза Ричър. — Длъжник съм на Гризман.

— Той не направи нищо за теб. Не откри Уайли, не откри куриера.

— Но положи усилия.

— Какво смяташ за господин Бишоп от консулството?

— Резидентът?

— Ветеранът от ЦРУ.

— Добре се справя за възрастта си.

— Очевидно немскоговорящите агенти от по-старото поколение са били обучени за работа в условията на предишната система. За работа в Източна Германия, а не в по-цивилизования Запад. Те обичат да знаят всичко за всеки. За да го вербуват, за да го шантажират или просто за да разберат по-добре обстановката. Разполагат с невероятно подробни досиета. И не цялата информация се намира в официалните архиви.

— И?

— Гризман е станал клиент на убитата проститутка преди около година. Посещавал я е четири пъти. За толкова знаем със сигурност. Плащал е от спестяванията за колеж на децата. Предполагам, че иска да приключи случая, за да не би някой друг да се разрови по-надълбоко и да открие връзката им. Според мен благородният му стремеж към справедливост съвсем не е продиктуван от благородни подбуди.

Ричър помълча секунда-две, след което кимна.

— Добре.

— Да или не?

— Уайли си остава заподозрян в убийство.

— Не можем да го обесим два пъти.

Ричър се замисли отново.

— Гризман е постъпил глупаво — отсече той.

— Похотта е надделяла — отбеляза Синклер. — Случва се.

— Постъпил е глупаво поради една друга причина, която ще осъзнаеш след пет секунди. Само защото си по-благороден човек от мен.

Синклер не отговори. След малко обаче възкликна:

— О!

Ричър кимна.

— Можем да забравим обещанието за проверката на отпечатъка. Не е необходимо да се пазарим. Можем да получим всичко, като го шантажираме.

— Надявам се — отвърна Синклер.

— Има само една подробност — не искам да го правя. Затова не предприемаме нищо за момента, става ли? Уайли е обикновен дезертьор, с когото се намираме в един град. В кърпа ни е вързан.

— Колко време може да ти спести Гризман?

— Ще го използваме само в краен случай. Не искам да затънем като в блато в онези бази данни. Има и други начини. Аз също съм обучен при предишната система. Затова фактът, че Гризман не си е държал ципа на панталона затворен, не ме вълнува към момента.

— Говориш така, защото си му длъжник.

— Говоря така, защото е истина.

— Какви са другите варианти?

— Да опозная този тип. Да разбера начина му на мислене. И да го пипна.

Към този момент Нили вече разполагаше с копие от делото за дезертьорство, затова двамата с Ричър оставиха Синклер в стаята ѝ и се преместиха в тази на Нили, за да го прочетат. Хронологията на случая бе съвсем ясна. Уайли не се бе върнал от обичайна четиридневна отпуска. И толкова. Никой не го бе видял повече. Не бе споменал нито дума пред колегите си къде възнамерява да я прекара. Вероятно във Франкфурт, тъй като проститутките — любвеобилни и изобретателни — бяха в изобилие заради многото изложения и конференции, организирани в града. Дали Уайли си падаше по проститутки? Не повече от всички останали, бе отговорът.

Досието даваше отговор на множество въпроси, които позволяваха да се изгради по-пълна представа за личността на Уайли. Хобита, интереси, предпочитания, теми, на които е говорил. Като тексасец често разказвал за стадата и говеждото на своя щат. Гордеел се и с родния си град. Понякога се палел и казвал неща, за които по-късно съжалявал. Друг път си мълчал. Веднъж споменал, че е постъпил в армията заради историите, които неговият чичо му разказвал за Дейви Крокет, прочутия ловец, пътешественик и офицер, загинал по време на войната за независимост на Тексас.

Предпочитал бира пред твърд алкохол, не пушел. Не бил женен и никога не говорел за годеница или приятелка у дома. Бил изключително щастлив от живота си такъв, какъвто е. Харесвал назначението си и създавал впечатлението, че се е стремил именно към него.

— Странно — отбеляза Нили. — Повечето дезертьори не са щастливи от живота си. Именно за това дезертират.

— А и кой би се стремил да постъпи в част, обслужваща „Чапарал“ на някакъв забравен фронт? Този тип си е останал редник. И винаги ще си остане редник. Би трябвало да го знае.

— Дейви Крокет бил ли е в армията?

— Не и в тази армия. Постъпил е в опълчението на окръг Лорънс в Тенеси, а после загинал в битката при Аламо в Тексас. Историята му е героична, но в интерес на истината, е загинал, обсаден от превъзхождащ го противник, а това определено не е славният образ, който искаме да остане в съзнанието на новобранците.