Лий Чайлд - Вечерен курс

Другият не се отличаваше с нищо особено. Също в средата на четирийсетте, едър, с малко по-червендалесто лице, не толкова посивял. Казваше се Мюлер. И беше полицай.

— Един от членовете ни се казва Хелмут Клоп — започна Дремлер. — Видял някакъв арабин да разговаря с американец и съобщил в полицията. Познай какво се е случило.

— Нищо най-вероятно — отвърна Мюлер.

— От Америка пристигнали двама разследващи полицаи. По спешност. Твоят шеф на следователите им целува задниците.

— Гризман?

— Очевидно Клоп е станал свидетел на много важна среща. Разпитвали са го с часове. Показали са му двеста фотографии, но не е разпознал никого. Затова направили полицейски портрет по описанието, което им дал.

— Доста усилия са положили.

— Именно — отвърна Дремлер. — Става нещо, което е от голямо значение за американците. Един от техните разговаря с арабин. Бихме искали да разберем за какво става въпрос. Възможно ли е единият да продава, а другият да купува нещо? Виж дали Гризман е завел някакво дело.

— Защо? — учуди се Мюлер. — Защо да помагаме на Гризман или на американците?

— Може да се окаже, че помагаме на самите себе си — отвърна Дремлер. — Не разбираш ли? Може да се намърдаме по средата. Едната страна дава пари, другата дава нещо друго. Можем да се възползваме от едното или от другото. Или и от двете. Можем да им намерим по-добро приложение. Да демонстрираме възможностите си пред света. Те имат своята кауза, ние имаме нашата. Нека по-добрият спечели.

— Възнамеряваш да ги оберем?

— Не бива да пропускаме подобна възможност.

— Добре — съгласи се Мюлер. — Ще видя какво мога да открия.

Сервитьор с късо сако отсервира чиниите им.

— И още нещо — каза Дремлер.

— Да?

— Четирима наши млади членове са били пребити пред един бар. Доста са пострадали. Казват, че нападателят бил много едър тип. Американец, който не криел подкрепата си за окупацията. Придружавала го чернокоса жена.

— И?

— Според Хелмут Клоп това са полицаите от Америка. Описанията им съвпадат идеално.

— Добре.

— Не мога да допусна да им се размине. Клоп твърди, че името на мъжа е Ричър, а на жената Нили. Бих искал да ги открием. Сигурен съм, че твоят Гризман знае къде са отседнали. Провери дали не е записал някъде адреса им.

— Добре — повтори Мюлер. — Ще видя какво мога да науча.

В Хамбург беше десет вечерта, когато Ратклиф одобри техния план Б. Към единайсет Ричър се отказа от него. Момичето нямаше да се върне в квартирата. Никога не бе възнамерявало да го стори. Вече беше ясно. Гризман каза, че може да е взело някой от двайсетината международни полета през последните няколко часа. Или да е взело вътрешен до Берлин, откъдето да направи връзка с всички дестинации по света. Да е отишло с кола до Амстердам. Или с влак до Париж. Или да се е скрило в друга тайна квартира в града, което ги изправяше пред друг кошмар.

Ричър и Синклер, които отдавна бяха взели душ и се бяха облекли, стояха в стаята на Синклер. Нили дойде при тях. Осведомиха я набързо за ужасната бъркотия, която се бе разиграла същата вечер. За неправилно изтълкуваните улики, грешните предположения, закъснелите прозрения. Което неизбежно доведе до обсъждане на следващите им стъпки. А това на свой ред неизбежно доведе до обсъждане на отпечатъка от пръст, оставен в колата на убитата проститутка.

— Шестата поправка дава на Уайли правото на бърз процес по обвинение в убийство. Той обаче няма да го получи, тъй като ще го хвърлим зад решетките и ще остане там с години заради сделката, която е замислил. Не можем да позволим германците да го заловят преди нас, защото може никога да не ни го върнат.

— Можем предварително да се уговорим по този въпрос — предложи Нили.

— Не бива да изпадаме в положение да молим германците за позволение да решаваме проблеми, свързани с националната ни сигурност, както смятаме за необходимо.

— Но така ще разполагаме с много по-ограничени възможности.

— Какво смяташ, Ричър? — попита Синклер.

— Шансът е петдесет на петдесет — отвърна той. — Физическото претърсване на града ще бъде загуба на време. Дори ченгетата да проверяват по хиляда души на ден, ще им отнеме пет години, за да покрият цялото население. Досиетата, с които разполагат, обаче ще ни бъдат от полза. Уайли е пристигнал в града преди не повече от четири месеца. Знаем го със сигурност. Така разполагаме с отправна дата. Очевидно е наел апартамент, тъй като е убил проститутката в нейното жилище, а не в хотелска стая. Това означава, че живее тук някъде. Освен това разполага с нова самоличност, вероятно германска, и с нов паспорт, също германски. Плаща битови сметки. Вероятно и мобилен телефон. Ние нямаме достъп до тези бази данни. Гризман може да ни помогне.