Лий Чайлд - Вечерен курс

Този път Синклер просто кимна.

— Но тези хора не са виждали момичето — възрази Гризман.

— Няма значение. Разполагат с полицейския портрет на Уайли. Намерят ли него, ще намерят и момичето.

Новият куриер сви наляво по „Репербан“ и потъна в светлините и шумовете, които очакваше. Те проблясваха и искряха, гърмяха и боботеха. Тук нямаше нищо обикновено и невзрачно. Реалността надмина очакванията. Момичето си пое дълбоко дъх и продължи по улицата. Знаеше името на клуба, който търсеше. В известен смисъл. Знаеше формата, която буквите образуваха. Знаеше, че на витрината има плакат на гола жена и немска овчарка. Това беше порода кучета. В заведението щеше да мирише на бира. Бяха я предупредили, че вътре ще завари неща, които е по-добре да не вижда.

Чу полицейските сирени, които виеха в далечината. Забави крачка, обзета от изненадваща неувереност. Много заведения съдържаха тези букви в имената си. Със същата форма. Обикновено се намираха в онова, което хората от Запада биха нарекли задна половина на думата. Нещо като окончание, което се повтаря безброй пъти. Изведнъж разбра. Всички подобни заведения имаха стълби, които се спускаха надолу. Към салони, разположени под земята. Като пещери. Keller. Част от дума. Със значение на подземна пещера .

Продължи напред. Откри търсеното място. Беше осветено в червено. Имаше тясна врата, а до нея също тесен прозорец. Беше се наместило между други две подобни заведения. Видя фоайе и стълби. Обещаният плакат на витрината. Беше избелял от дневната светлина. На него бе изобразена гола жена, легнала по гръб, с голямо куче, надвесено над нея, приклекнало със задните си лапи над лицето ѝ. Пенисът на кучето бе в устата ѝ. Какво толкова? Нищо ново за някои от племената, които обитаваха планинските райони. Бе виждала подобни неща и преди. Мъже, които ползват момчета, а понякога и кози.

Тя бутна вратата и влезе вътре. Посрещна я остра миризма на химикали. Стипчива. Миришеше като в тоалетните на летището. На един стол до входа се бе разположил едър тип. Мъжете му плащаха, но жените влизаха безплатно. Наричаше се куверт. Така ѝ бяха казали. Усмихна му се свенливо и заслиза по стълбите. Бяха доста тесни. В сутерена я посрещнаха сини светлини и оглушителен шум. Музика, разговори, тракане на тежки стъклени халби по дървени маси.

В далечния край на салона имаше ярко осветена сцена. Гола жена стоеше кучешката и правеше секс с магаре. Животното бе придържано от нещо като хамак, който да облекчи тежестта върху гърба на жената. Помещението бе пълно с мъже, които се надигаха и протягаха вратове, за да видят по-добре. Крещяха и сумтяха в такт с движенията на магарето. Видя Уайли в задната част на салона, седнал сам край една маса. Бе запомнила лицето му. Държеше в ръка висока чаша със златиста течност. Изпита до половината. Бира, предположи тя.

Застина на място. Мъжете започнаха да я зяпат. Бе облечена с черния си панталон и бялата риза с разкопчани две копчета. Не обърна внимание на погледите и започна да се провира между масите. Настъпи оживление, когато магарето свърши и се измъкна от хамака. Мъжете около нея започнаха да ръкопляскат и дюдюкат. Голата жена се изправи и им помаха грациозно.

През стената чуха как телефонът в съседната стая, тази на Синклер, започва да звъни. Спря, но пък звънна телефонът в стаята на Ричър. Беше Бишоп, от консулството. Местният резидент на ЦРУ. Искаше да говори със Синклер. Тя го включи на високоговорител и той каза:

— Иранецът се обади току-що. За лампата на прозореца. Куриерът е жена и в момента е извън квартирата.

— Вече я издирваме — каза Синклер.

— Не съвсем — възрази Ричър. — Работата е безнадеждна. Няма да се получи. Хората на Гризман разполагат най-много с един час. Дванайсет коли в голям град. Всичко е въпрос на късмет. Затова предлагам да преминем незабавно към план Б.

— Какъв е той? — попита Бишоп.

— Хората на Гризман да се върнат пред тайната квартира и да задържат куриера на връщане. Уверят ли се, че е тя, да действат бързо и безкомпромисно. Тя може да ни каже къде е била. Уайли може да не си тръгне веднага. Миналия път е останал в бара. Около трийсет минути според Клоп. Вероятно смята, че така се подсигурява допълнително.

— Тя няма да ни каже нищо.

— Ще я попитаме любезно.

— Но така ще разкрием иранеца.

— Можете ли да го измъкнете?

— Тази вечер?

— Веднага. Би трябвало да сте разработили подобен вариант.

— Ще трябва да говоря с господин Ратклиф от Съвета за национална сигурност.