Лий Чайлд - Вечерен курс

Синклер се замисли за миг, после поклати глава и каза:

— Не, не можем да признаем, че сме проверили отпечатъка по негова молба. Така само ще усложним нещата. Следваме приоритетите си един по един. Издирваме го заради стоте милиона долара. Това е на първо място. По-важно е.

— Проститутката не би се съгласила.

— Не можем да го обесим два пъти. И не можем да позволим да бъде арестуван от германската полиция. Той е наш. Ще си получи заслуженото. Този път е заповед.

— Да, госпожо — отвърна Ричър.

Той прибра досието в плика и пресметна наум кога е било извършено убийството. На пет преки от тук, в апартамента на жената. Уайли е бил там по времето, когато Ричър е вечерял с Нили в онзи ресторант в Маклийн, Вирджиния. От всички закусвални и ресторанти в града. Ричър се излегна отново, обърна се настрани, претърколи Синклер по корем и постави ръка върху бедрото ѝ.

— Вече? — попита тя.

— По-млад съм — отвърна той.

Телефонът иззвъня.

Беше Гризман, проверяваше докъде са стигнали. Ричър го включи на високоговорител. Германецът го попита за отпечатъка, а Ричър отвърна, че още няма новини. Синклер извърна поглед. Гризман заяви, че няма никакви новини от наблюдението. Никаква следа от Уайли в бара. В жилищния блок, в който се намираше конспиративната квартира, пристигнал пощальон и оставил пакет, който и до момента стои на масата във фоайето. Никой не го е взел.

Като се изключи пощальонът, в сградата не е влизал или излизал никой, с изключение на дъщерята на турските или италианските дипломати, която излязла вечерта. Най-вероятно отишла на дискотека. Момичето било на двайсет и няколко, с черна коса и мургава кожа. Доста симпатично, отбеляза Гризман, ако се съди по докладите от наблюдението. Появата на момичето разведрила скучното им дежурство. Защото нищо друго не се случило. Въпреки това полицаите нямало да отслабят своята бдителност. Нямало да свалят очи от поверените им обекти. Привечер обаче щяло да се наложи да напуснат постовете си. Хората в квартала щели да се върнат от работа и да започнат да търсят места за паркиране.

— Миналия път срещата се е провела късно следобед. Точно по това време — отбеляза Синклер.

— Чакай малко — сепна се Ричър. — Ами лампата на прозореца? Нещо се е променило. Хем всичко е наред, хем не е. Издънихме се! Куриерът е дошъл, но това не е същият куриер. Не е мъж, а жена. Прецакваме се! Пропускаме срещата! Тя се провежда в момента!

Ричър каза на Гризман да изпрати всичките екипи след красивото момиче, но Синклер възрази, че не бива да правят нищо.

— Това са само догадки — каза тя на Ричър. — Момичето може да е дъщеря на турските или италианските дипломати. Нима тези хора биха използвали жена?

— Бил съм в Израел — отвърна Ричър. — Непрекъснато използват жени.

— Предположението ти е чист хазарт.

— Засега печеля. Погледни ме и кажи не е ли така.

Синклер пое дълбоко дъх. После каза на Гризман:

— Оставете една кола пред тайната квартира. Останалите да започнат да издирват момичето.

Новият куриер крачеше на юг, но по някое време зави на запад, за да заобиколи южния край на езерото Аусеналстер, разположено между кварталите „Санкт Георг“ и „Санкт Паули“. Отиваше към мястото на срещата, нощен клуб на улица, наречена „Репербан“. Бе извървяла маршрута безброй пъти в главата си и всяка подробност от него бе запечатана дълбоко в съзнанието ѝ благодарение на дългите часове на инструктаж. Толкова пъти ѝ бяха описвали гледките, шумовете, миризмите, че реалността ѝ се стори обикновена и дори невзрачна в сравнение с разказите, които бе слушала. Бяха я предупредили, че Уайли ще избере мястото на срещата с надеждата да унизи човека, който изповядва исляма. По-точно мъжа, който изповядва исляма. Няма да очаква жена. Описаха го като злобен тип, който обича да се налага. Ще избере две от следните три неща: алкохол, момичета, расизъм. В случая ще бъдат първите две, предположи тя, ако съдеше по онова, което бе чула за „Репербан“. Момичета и алкохол. Тя обаче щеше да се справи. Голямата борба изисква големи жертви. Все пак произхождаше от планини, където живееха различни племена. Не се съмняваше, че е виждала много по-ужасни неща.

Ричър позвъни на Гризман и попита дали са забелязали красивото момиче около бара. Отговорът беше отрицателен. Не бяха засекли и Уайли. Нито следа от него.

— Добре, ще се срещнат другаде — каза Ричър. — Задействайте всички екипи.