Лий Чайлд - Вечерен курс

— Четирийсет и осем часа или по-малко.

— Някакви новини за отпечатъка?

Ричър замълча за секунда.

— Не още.

— Защо се бави толкова? — попита Гризман.

— Скоро ще имам резултат.

— Знам — каза следователят. — Вярвам ви.

Маклийн, Вирджиния, беше с шест часа след Хамбург, затова там бе сутрин. В сградата на „Образователни решения“ Уотърман и Ландри събираха данни за Уайли. Разполагаха с армейския му номер, което бе военният аналог на номера на социалната осигуровка. И той отключи вратите към множество бази данни. Първото и най-важното, което откриха, бяха четири ареста през осемдесетте в Шугър Ленд, Тексас, югозападно от Хюстън. Очевидно нито един от арестите не бе довел до осъдителна присъда. Но, както се казва, няма дим без огън. Ландри откри подробности около случаите. И четирите разследвания се бяха провалили поради липса на доказателства. Прокурорите отказали да повдигнат обвинения. Свидетелите били неуверени в показанията си. Възможно е това да бе самата истина. Нямаше доказателства за заплахи или подкупи. Уайли извадил късмет. Или просто бил неуловим. След последния му арест криминалното му досие останало чисто в продължение на цели пет години. И тогава се записал в армията.

— Трябва да кажем на Синклер — заяви Ландри. — Имаме потвърждение. Този тип се е занимавал с кражби и продажба на крадени вещи. Специалист е в това.

— Но Ричър твърди, че в поделението му няма нищо, което да струва сто милиона долара — възрази Уотърман.

— Трябва да има.

— Нямат военно оборудване, което да може да бъде откраднато от сам човек. Което да е лесно преносимо. И с него да могат да боравят хора, които живеят в пещери.

— Разузнавателни данни тогава.

— С които разполага един редник?

— Искаш да кажеш, че е постъпил в армията, защото е патриот?

— Най-вероятно съдията го е посъветвал да напусне града и да се запише в армията. Като алтернатива.

— На кое?

— На пета среща с прокурорите. Може Уайли да е осъзнал, че късметът му няма да работи вечно.

— В досието му няма сведения за арести през последните пет години — отбеляза Ландри.

— Не би трябвало да има. Съдията просто му го е прошепнал тихичко на ухото. Обичайна практика.

— Живеем в деветдесетте.

— В Шугър Ленд времето може да тече с друго темпо.

— Този тип се е срещнал с арабина. Сега отново се среща с него. Трябва да има причина.

Нили си тръгна и Ричър остана сам в стаята, защото Гризман щеше да го потърси първо тук. Без никакво съмнение. Щеше да го направи от вежливост. Като услуга, която един полицай прави на друг с надеждата да му върне жеста. Синклер щеше да научи след него. Телефонът обаче не звънна. Вратът на Ричър го засърбя, както ставаше след всяко подстригване. Той свали новата си тениска и я изтръска. После се съблече и взе отново душ, но остави вратата отворена. Телефонът не звънна.

Ричър се облече и погледна през прозореца. После седна във фотьойла с тапицерия от зелено кадифе. Телефонът не звънна.

На вратата обаче се почука.

Синклер.

Над средния ръст, но слаба.

Черна рокля, перли, чорапи, обувки.

Коса, оформена с пръсти.

— Предполагам, че това е най-подходящото място, където да чакам — каза тя. — Сигурна съм, че Гризман ще позвъни първо на теб.

Не само красива, но и умна.

— Трябва да се извиня — каза Ричър. — Направих две погрешни преценки. Не исках да проявя неуважение.

— Мога ли да вляза? — попита тя.

— Разбира се.

Той направи крачка встрани и тя мина покрай него. Ричър долови парфюма ѝ. Синклер погледна телефона и се настани на същия фотьойл, който той бе използвал допреди минута.

— Не се засегнах — каза тя. — Привлякохме те, за да вършиш работа. Това не са угризения на съвестта. В крайна сметка съм загрижена за теб.

— Защо за мен?

— Беше прав. Искаме от теб да свършиш определени неща и ако всичко мине както трябва, ние ще си припишем цялата слава, но обърка ли се нещо, ще те зарежем. Никак не е лесно да работиш под такова напрежение. Като случая в Босна например. Едва ли е било особено приятно.

— Беше, в интерес на истината — отвърна Ричър.

— Формално погледнато, става въпрос за двойно убийство.

— Първият тип беше командир на някаква етническа сбирщина, самообявила се за армия. Вторият бе неговият заместник. Пленили прочут футболист от друга общност и решили да го използват за назидание. Оковали го с белезници за радиатор и счупили и двата му крака с каменарски чук. Обърнали специално внимание на коленете и глезените. Оставили го за час, за да поразсъждава върху бъдещето си. После донесли два матрака и ги хвърлили на пода. Довели жена му и дъщеря му в стаята, а отвън строили цял батальон. Изнасилили ги до смърт пред очите му. А той непрекъснато блъскал главата си в радиатора. Опитвал се да се самоубие. Не успял. Жена му оцеляла двайсет и четири часа. Дъщеря му била мъртва след шест. Умряла от кръвоизлив. Била на осем години. Отделих две седмици, за да проверя всички факти. Видях матраците. Затова нямах никакъв проблем да натисна спусъка. Беше все едно да изхвърля в кофата торба с боклук. Може почистването да не изглежда забавно, но след това гаражът ти е чист и подреден. Това създава приятно чувство.