Лий Чайлд - Вечерен курс

— Дебелият?

— Онзи вляво. Около когото се събират повече мухи.

И на това я бяха научили.

— Добре — отвърна младежът. — Но съм изненадан. Макар винаги да сме знаели, че случаят е много важен.

— Откъде? — попита тя.

Това бе първият апартамент, в който попадаше, но не и първата опасност, на която се излагаше, първият зле скалъпен съюз или първото подло предателство. Все пак произхождаше от планини, където живееха различни племена.

— Откъде разбрахте, че случаят е много важен?

Саудитецът не отговори.

— Първият куриер ли ви каза? — попита тя.

— Каза ни цената.

— Той е мъртъв. Убиха го. Изпратиха мен вместо него. Наредиха ми да не питам за цената. Не искат никой да знае цената. Трябва да я забравиш колкото се може по-скоро.

— Колко дълго ще останеш? — поинтересува се младежът.

— Малко.

— Не можем да ти предложим кой знае какви удобства.

— Великата борба иска велики жертви. Но това не бива да ти завърти главата. Чух, че са убили предшественика ми с чук. Същото очаква и теб. Ако кажа. Или ако не се върна.

Добре я бяха обучили.

Синклер послуша Ричър. Отвори куфара си и извади устройство, което изглеждаше по-голямо, по-неудобно и по-грозно от първия мобилен телефон, изобретен някога. Беше с размерите на тухла.

— Сателитен телефон — обясни тя. — Криптиран. За връзка с офиса. — Набра съответния номер, изчака да вдигнат и нареди: — Искам личното досие на редник първи клас Уайли от американската армия, първо име неизвестно, дезертирал преди четири месеца от зенитно поделение в Германия. Да ми се изпрати в Хамбург по най-бързия начин.

После затвори.

Съветът за национална сигурност. Ключовете на царството.

На вратата се почука.

За частица от секундата, за една нелогична частица от секундата Ричър си помисли: това наистина е най-бързият начин.

Но не беше.

Вратата се отвори. В стаята влезе мъж. Делови, енергичен, около шейсетте, среден на ръст, сив костюм, стегнат колан, топло и дружелюбно лице. Розово и кръгло. Понечи да се усмихне. Човек, който преодоляваше проблемите с много чар. Като търговски пътник например. Но търговски пътник, който продаваше луксозни продукти. Финансови инструменти или ролс-ройси.

— Съжалявам — извини се непознатият, но само на Синклер. — Не знаех, че имате компания.

Американец със старомоден акцент на типичен янки.

Никой не каза нито дума.

— Извинете ме — обади се Синклер. — Сержант Франсис Нили и майор Джак Ричър от американската армия. Роб Бишоп, резидент на ЦРУ в консулството ни в Хамбург.

— Току-що минах по маршрута — каза Бишоп. — По успоредната улица. От която се вижда спалнята на хлапето. Лампата на прозореца е преместена.

Бишоп не им позволи да я видят с очите си. Каза, че е минал веднъж по улицата, след което веднага е минал втори път, което било твърде много. Налагало се да го направи, защото нещо не било наред. Въпреки това не можел да си позволи да отиде там трети път. Той знаел към кой прозорец да погледне. За разлика от тях. Трябвало да спре и да им го посочи. Трето последователно преминаване, при това бавно, с четирима души в колата, извили вратове към прозореца? Прекалено очебийно. Нямало да стане. Не можел да рискува.

— Какво не беше наред? — попита Ричър.

— Хлапето трябваше да премести лампата от края на перваза по средата. Тя обаче е изминала половината път до обозначеното място. Оставена е доста встрани. Това не е уговореният сигнал.

— Какво означава?

— Едно от три неща. Първо, може да е разполагал с твърде малко време. Наложило му се е да влезе за секунда в стаята. Второ, може да е решил, че поставянето на лампата по средата е прекалено очебийно. Нищо чудно останалите да влизат често в стаята му и да забележат. Кой се отбива в стаята си, за да премести лампа в деня, в който старият им познат се е появил отново. Тези хора не са вътрешни декоратори. В главите им се въртят съвсем други неща. Може би това с лампата не беше добра идея.

— Не е позвънил?

— Предполагам, че в момента му е трудно да го направи. Предполагам, че са се събрали всички заедно. Не забравяйте, че са много развълнувани от това, което се случва.

— А третият вариант?

— Опитва се да ни каже нещо.

— Какво?

— Нещо се е променило. Появил се е нов фактор. Опитва се да ни го каже. Например, че куриерът е тук в Хамбург, но срещата ще се проведе на друго място. Може той да им е казал, че ще вземе влака за Бремен. Или Берлин. Могат да се срещнат във влака. Би било умно от тяхна страна. Могат да се срещнат уж случайно и да поговорят една-две минути. А може и да е нещо съвсем различно.