Лий Чайлд - Вечерен курс

— Разполагаме с четирийсет и осем часа да разберем — каза Синклер.

— Но само ако следват същата схема — отбеляза Нили. — Което не е задължително. Това е като лотария. Пътуванията са свързани със закъснения. Предполагам, че сменят няколко полета, включително над страни от Третия свят. Затова най-вероятно разполагат със запас от време. Ако самолетите се движат по разписание, ще трябва да изчакат два дни. Но ако самолетите закъснеят, ще трябва спешно да проведат срещите си. Или не след два дни, а след един. Така смятам.

— Трябва да поставим сградата под наблюдение — заяви Бишоп.

— Не можем — отвърна Синклер. — Не можем да рискуваме.

— Ще останем слепи, ако не го направим. Изпускаме златна възможност да пипнем този тип.

Ричър погледна Бишоп. Неочакван съюзник.

— Имаме други съображения — възрази Синклер. — Свързани с бъдещето.

— Бъдещето ще настъпи след време, а нашият проблем трябва да се реши сега.

— Не можем да го направим — повтори Синклер.

— Вече го правим — намеси се Ричър.

— Какво?

— Главен следовател Гризман се съгласи да постави сградата под наблюдение. Ще използва цивилни полицаи в коли. Доста са добри. Видяхме ги в действие. Или по-точно, не ги видяхме.

Синклер пребледня. Предимно от гняв, предположи Ричър.

— И откога е започнало това наблюдение? — попита тя.

— Вероятно от този следобед — отговори Ричър. — Зависи от графика на местната полиция.

— И защо го прави?

— Защото го помолих.

— В замяна на какво?

— Ще проверя отпечатъка.

— Майоре, трябва да поговорим — каза Синклер.

— Ние говорим — отвърна Ричър.

— Насаме.

— Използвайте моята стая — обади се Нили. — Така няма да ви чуваме от тук.

Тя подхвърли ключа си, който описа ниска парабола във въздуха. Синклер го улови с една ръка, без това изобщо да я затрудни.

— Последвай ме — нареди тя.

Ричър я последва по коридора, а после и в стаята на Нили. Синклер отиде в другия ѝ край, до прозореца, и се обърна така, че светлината остана зад гърба ѝ.

Над средния ръст, но слаба.

Черна рокля, перли, чорапи, обувки.

Коса, оформена с пръсти.

Добре изглеждаше.

— Нарушихте заповед — отсече тя.

— Не си спомням да съм получавал заповед — възрази Ричър. — Не си спомням абсолютно нищо освен думите на съветника по въпросите на националната сигурност, че ще получим всичко, от което имаме нужда. А ние имаме нужда тъкмо от това. Така можем да си спестим цяла година. В противен случай ще трябва да издирваме военнослужещ, дезертирал преди четири месеца, който разполага с чисто нови чужди документи за самоличност. А можем да разполагаме с някой саудитски младеж с розова тениска и островърхи обувки, който да ни отведе право при него. Тук и сега. Кой би отказал подобна сделка? Бъдещето няма никакво значение, ако не доживеем да го видим.

— Това означава, че си нарушил закона, но само защото си смятал, че имаш основателна причина. Ти и всички останали. Има много основателни причини, една от друга по-добри. Прекалено много причини. Затова сме създали специална структура и тя — в случай че тези причини влязат в противоречие — ще реши коя е по-основателна от другата. Тази структура се нарича Съвет за национална сигурност. Там обмисляме вариантите, определяме приоритетите. Ти току-що съсипа едногодишен усилен труд, майоре. Би трябвало да подадеш оставка. Преди да получим доклада за операцията. Така ще бъде по-добре за теб.

— Добре — отвърна Ричър, — ще подам оставка, ако операцията се провали.

— Освен това наруши съдебно решение, валидно вече четирийсет години, което постановява кои бази данни са секретни и кои не. Това е престъпление, за което подлежиш на военен съд. Това е федерално престъпление.

— Добре — съгласи се Ричър, — ще се призная за виновен, ако операцията се провали.

— Каквото и да се случи, ти пак ще си виновен!

— Нещата не стават така. Завърша ли успешно операцията, ще получа медал за заслуги.

— Това шега ли е?

— Не, това е хазарт — отвърна Ричър. — Към момента разорявам банката. Куриерът се върна в Хамбург. Шансът това да се случи бе най-много едно към десет. Рискът обаче си струваше. Трябва да яхнем гребена на вълната и да продължим да печелим. Гризман е опитен следовател. Няма да провали наблюдението над квартирата. Хлапетата вътре са доста небрежни. Не обръщат внимание на важни подробности. Имат съквартирант, който провежда тайни телефонни разговори, съставя секретни съобщения, които оставя в тайник, излиза на разходка в парка просто защото му е хрумнало… Те не обръщат внимание на нищо. Защо да обърнат внимание на кола, паркирана на сто метра от дома им?