Лий Чайлд - Вечерен курс

— Подчертава скулите ти. Жените си падат по такива мъже.

— Искам да провериш този отпечатък — каза Ричър.

— През кои бази?

— Армията, флота, авиацията и морската пехота. Но много дискретно.

— Какво се е случило?

— Убита проститутка. Местните ченгета смятат, че това е човекът.

— Някаква причина да смятаме, че е американец?

— Никаква, но ми трябва услуга.

— Не можем да го направим.

— Затова те помолих да го направиш дискретно. Заеми се лично. Никой не бива да знае освен теб. После аз поемам нещата. На моя отговорност.

— Веднага се сещам за две думи — военен и съд .

— Няма да се случи.

Ороско поседя неподвижно за известно време. После взе плика, но не каза нищо. Не даде обещание. Това му даваше възможност да отрича от самото начало. Което винаги е добра идея. Ричър излезе и Ороско потегли. Ричър се запъти към хотела.

Срещнаха се отново в стаята на Синклер. Голямата новина бе, че Вандербилт бе решил да прояви инициативност и бе показал полицейската рисунка на Бартли във Форт Майър. На същия онзи подполковник, който отказваше да съобщи къде е бил във въпросния ден. Онзи, който се канеше да се разведе с нищо неподозиращата си съпруга и източваше семейното състояние. Той бе разпознал лицето от портрета. Видял човека на летището в Цюрих. По време на предпоследното си пътуване. Летели с един и същ самолет до Хамбург. Точно две седмици преди срещата с куриера. Мъжът носел луксозна папка с логото на някаква банка. От онези, които човек получава, когато си открие сметка. Подполковникът получил подобна папка преди около година, когато си наел сейф в трезора на банката.

— Това не е пряка улика — отбеляза Синклер.

— Но е косвена — каза Ричър. — Клоп го е видял, а и Бартли е видял същия тип. Мисля, че полицейският портрет е доста добър.

Той извади своето копие и го разгъна. Челото, скулите, дълбоко разположените очи. Косата. С цвят на сено или слама през лятото. Нормална отстрани, но доста дълга отгоре. За да може да я премята ту на едната, ту на другата страна. Като Елвис Пресли.

— Как човек може да си направи такава прическа? — попита Ричър.

— Предполагам, че първо си пускаш косата дълга — отговори Синклер, — а после казваш на фризьора си как да ти я оформи.

— Или започваш с т.нар. мохиканска прическа и оставяш косата си да порасне. Четири месеца по-късно тя добива нормална дължина отстрани, но отгоре е по-дълга. В началото носиш шапка, докато престане да изглежда толкова странна.

— Носиш бейзболна шапка с червена звезда отпред — отбеляза Нили.

— Вероятно на „Тексас Астрос“, тъй като си роден в Тексас. Казваш се Уайли и четири месеца по-рано си дезертирал от ракетна батерия, разположена на няколкостотин километра на изток от Хамбург.

Синклер не каза нищо.

— Купуваш си нов паспорт и така не ти се налага да използваш своя — продължи Нили. — Което означава, че Военната полиция няма как да те открие.

— Цяла теория, построена на една прическа — каза Синклер.

— Изискайте личното му досие. Покажете снимката му на Клоп — предложи Ричър.

В този момент новият куриер чукаше на вратата на апартамента.

Това бе първата врата на апартамент, на която чукаше. Беше първата врата на апартамент, която виждаше. Но знаеше какво да прави. Бяха я обучили добре. Стори ѝ се, че е минало прекалено много време, но всъщност едва бе успяла да преброи от едно до пет. Бяха я научили на всичко. Как да вземе автобуса за града. Също за пръв път. За пръв път видя и асфалтирани пътища. Но благодарение на дългите часове, прекарани в слушане на разказите и инструкциите на другите, тя знаеше какво е това. Беше подготвена. Не се открояваше. Обърка се веднъж или два пъти, но това се случва на всеки пътешественик, уморен от дългия път. Така обаче се сливаше с тълпата. Щеше да се откроява повече, ако не бе допуснала грешки.

Едно, две, три, четири, пет.

Вратата се отвори.

На прага застана млад саудитец, който попита:

— Коя си ти?

Новият куриер отвърна:

— Търся подслон и убежище. Нашата вяра изисква от вас да ми ги предоставите. Както правят нашите старейшини и учители в това начинание.

— Влез — отвърна саудитецът и затвори вратата след нея, после каза: — Чакай малко. Наистина ли?

Новият куриер бе обучен добре. Затова отговори:

— Да, наистина. Високият определя стратегията, дебелият изглажда детайлите. В този случай решиха да прибягнат до куриер, когото никой няма да заподозре, че е куриер, защото е жена.