Лий Чайлд - Вечерен курс

— Сама можете да се досетите. Всъщност мисля, че вече сте го направили. Не се чудите кой е бил мъжът с шлифера. Защото вече знаете.

— Не, не знам.

— Напротив.

— Има неща, които не мога да ви кажа.

— Позволете ми да изкажа едно предположение — обади се Нили. — Провели сте „черна“ операция някъде и сте дали на хората си немски документи. За прикритие. Или за всеки случай. А може израелците да са го направили, но с ваше позволение. Германското правителство е разбрало и се е ядосало. Никога няма да си признаете или да го обсъдите с тях, затова сега тяхното разузнаване ви подлага на натиск по свой собствен начин. Изпращат ви послание, което гласи: и ние можем да играем тази игра. Задават ви въпрос: харесва ли ви сега? Има известен елемент на самодоволство, но защо пък не? Всичко е много дискретно и на практика безвредно. Но неприятно за вас, предполагам.

— Защо по-възрастен служител на Белия дом, който работи там от години?

— С подобна задача биха могли да се справят и хора от тяхното посолство, но винаги е добре да могат да отрекат, затова са използвали местен агент. И той не е техен агент отскоро. Не и на нова Германия. Част от хората, работили някога за старата Източна Германия, са запазили позициите си. Преди години са вербували някой млад американски чиновник, който е копнеел за революция, копирал е документи и ги е оставял под камък в парка. После си е купил къща, имал е нужда от още пари и това е продължило, докато накрая нова Германия и новите ѝ разузнавателни служби са го наследили. И са прибягнали до услугите му. Той знае домашния ви адрес, защото вече работи в Белия дом и се занимава именно с резервации на полети и хотели. Изважда новата ви шофьорска книжка и я предава в посолството. Възможно е да са постъпили по същия начин и с Ратклиф и с който още е бил замесен във въпросната операция. Прибрали са документите в някое чекмедже и са изчакали търпеливо някой от вас да пристигне в Германия. Това сте вие, тази сутрин. От „Луфтханза“ си сътрудничат с разузнаването, защото това е държавната авиокомпания. Не сте летели сама. Някой служител в германското посолство се е качил на борда в последния момент. Затова мъжът с шлифера ви е проследил от летището до хотела. Можел е да ви изчака и тук, защото е знаел къде отивате, но е трябвало да посрещне полета, за да получи плика от въпросния служител на посолството. Шофьорската ви книжка ви е следвала през целия ви път из града на разстояние не повече от две минути след вас.

Синклер потъна в продължително мълчание. Накрая каза:

— Няма да коментирам нищо. Очевидно не можем да си признаем каквото и да било. Ако подобно нещо изобщо се е случило. А аз не твърдя, че се е случило.

— Ще отговорите ли по някакъв начин? — попита Ричър.

— Това би означавало сложен двоен блъф, нали?

— Можете да се обърнете към Гризман. Накарайте него да блъфира. Няма да ви откаже, но ще се отметне, за да се докара пред своето правителство, за да демонстрира, че може да му се има доверие. Това ще му се отрази положително. Може дори да го приеме като услуга. В замяна на което да постави апартамента под наблюдение.

— За него е далеч по-лесно да настоява да проверим отпечатъка.

— И бездруго ще го направим. Убита е жена. Така ще постъпим правилно.

— Това ли е вашата гледна точка?

— Това би трябвало да бъде гледната точка на всички .

Синклер замълча. А Ричър продължи:

— Ще го направим по неофициални канали. Не получим ли резултат, ще уведомим Гризман. Открием ли нещо, ще обмислим как да процедираме.

— Какви са шансовете?

— Войниците използват проститутки, но обикновено не ги убиват. А тя е била доста скъпа, ако съдя по квартала, в който е живяла. Което прави вероятността още по-малка.

— Не — възрази Синклер. — Това е кутия с червеи. Политическият риск е прекалено голям.

В този момент новият куриер се редеше на опашката пред гишето за паспортна проверка на хамбургското летище. Работеха четири гишета, две предназначени за граждани на Европейския съюз и две за всички останали паспорти. Нейният бе пакистански. Беше пета на опашката. Не се притесняваше. Нямаше причина да го прави. Използваше нова самоличност. Не присъстваше в нито една база данни. Не бе пътувала никъде. Никой не я бе виждал, не бе снемал отпечатъци или фотографирал освен за паспорта, който използваше в момента. А той бе съвсем истински, с изключение на името и националната принадлежност.

Сега бе четвърта на опашката. Можеше да види отражението си в стъклото на гишето. Косата ѝ бе невчесана, а очите сънливи. Изглеждаше уязвима. Ризата ѝ обаче бе все така бяла и неизмачкана. С разкопчани две горни копчета. Никога три , бяха ѝ казали. Освен ако не направиш така, че да изглежда неволно. Избери опашка пред гише, където служителят е мъж.