Лий Чайлд - Вечерен курс

— Трябва да проверим моята стая — каза Синклер.

— Къде е тя? — попита Ричър.

— На последния етаж.

Асансьорната шахта беше празна. Клетката за птици се намираше на последния етаж.

— Един момент — каза Ричър.

Запъти се към рецепцията. На смяна бе служителката, която ги бе настанила. Ниска възпълна матрона, възрастна и несъмнено изключително компетентна. Ричър се усмихна възможно най-мило.

— Госпожо, случайно някоя жена, която прилича на моята приятелка, да е искала ключ? Показа ли ви документ за самоличност?

— Прилича? — попита служителката.

— Да изглежда като нея.

— Не. Никой не е питал. Никой не е идвал. Никаква жена. Само един мъж. Стоеше до асансьора. Вероятно е чакал някой гост. Тогава се наложи да вляза в офиса. Не го видях повече.

Тя посочи вратата на офиса зад гърба си.

— Как изглеждаше мъжът? — попита Ричър.

— Беше дребен… облечен с шлифер.

— Благодаря — каза Ричър, върна се при останалите и предложи. — Да се качим по стълбите.

Нили тръгна първа, като вървеше плътно до стената и поглеждаше нагоре, извила врат. Стълбите се виеха около асансьорната шахта. Можеха да виждат през кованото желязо. Нищо не се движеше. Веригите, кабелите, противотежестите стояха неподвижно. Качиха се на втория етаж. После на третия. Вдигнаха глави и видяха дъното на кабината. Клетката за птици. Чакаше ги на горния етаж. Който беше последен.

— Помръдне ли, хукваме към партера — каза Ричър. — Асансьорът е бавен, ще го изпреварим.

Той обаче не помръдна. Остана неподвижен. Качиха се и надникнаха в него. Беше празен. Вратите бяха затворени. Заобиколиха го и най-накрая се озоваха в коридора на последния етаж.

Празен.

Синклер посочи третата стая. До тази на Ричър. Също луксозна. Само най-доброто за служителите на американското правителство. Вратата беше затворена.

— Аз ще вляза — каза Нили.

Пристъпи безшумно по дебелия мокет в коридора. Пантите бяха от близката страна на вратата, а бравата от далечната. Нили се наведе и мина под дупката за ключа, в случай че някой наблюдаваше коридора през нея, и се прилепи до стената от другата страна на вратата. Пресегна се, хвана топката на бравата и я завъртя, като продължаваше да стои отстрани. Така беше по-безопасно. Куршумите пробиват и вратите.

Прошепна безмълвно: „Заключено“, и показа с жестове, че иска ключа. Синклер пъхна портфейла и шофьорските книжки под мишница и затърси в дамската си чанта. Извади месингов ключ с калаена верижка. Ричър го взе и го подхвърли на Нили, която го улови с една ръка и го пъхна в ключалката, без да помръдва от мястото си. В нито един миг не се изпречи на линията на огъня.

Завъртя ключа.

Вратата се отвори на сантиметър-два.

Тишина.

Не се случи нищо.

Ричър пристъпи напред и долепи гръб на стената откъм близката страна на вратата точно срещу Нили. Протегна ръка и бутна вратата.

Не се случи нищо.

Нили се завъртя около рамката на вратата и влезе вътре. Това бе резултат от продължително обучение. Първо влизат по-ниските, после по-високите. Така никой няма да препречва зрителното поле на другия. А по-високият няма да бъде прострелян случайно в гърба.

Стаята беше празна.

Само едно широко легло с възглавници от зелен брокат и самотен куфар с колелца и катинарче, оставен по средата.

Нямаше никой в банята.

Нямаше никой и в гардероба.

Синклер влезе и пусна нещата си на леглото. Чантата, портфейла, двете шофьорски книжки. Те се разпиляха. Ричър затвори вратата и заключи. Надзърна през прозореца.

Нищо особено.

Бяха в безопасност.

Синклер заяви, че познава истинската си шофьорска книжка по размазаната следа от химикалка в единия ъгъл. Осребрявала чек в една банка във Вашингтон и трябвало да покаже документ за самоличност. Отворът в гишето се оказал прекалено тесен, а бронираното стъкло прекалено дебело. Мастилото от подписа ѝ се размазало и зацапало шофьорската ѝ книжка. Опитала се да го изтрие с пръст и успяла донякъде, но останалата част просто се размазала.

Тя прибра истинската си шофьорска книжка в портфейла, а портфейла — в чантата. Остави фалшивата книжка на леглото и седна до нея. Притисна я с пръст, сякаш можеше да избяга, и заяви:

— Предполагам, че това повдига доста въпроси.

— Един със сигурност — потвърди Ричър.

— Само един?

— Губили ли сте някога шофьорската си книжка?

— Това ли е въпросът?

— Да.

— Не, никога.

— В такъв случай господин Ратклиф го очаква доста работа.