Лий Чайлд - Вечерен курс

— Защо точно него?

— Защото няма да искат да поверят случая на ФБР. Рискът от скандал е прекалено голям.

— Кой няма да иска?

— От Белия дом.

— Забравете Белия дом. Някой в Хамбург се представя за мен.

— Или обратното.

— Какво означава това?

— Може да сте чужда шпионка — обясни Ричър. — Може би истинската Мариан Синклер обикаля Хамбург.

— Шегуваш ли се?

— Анализирам всички възможности.

— Това е абсурдно!

— Гледате ли бейзбол?

— Какво?

— Бейзбол — повтори Ричър. — Гледате ли?

— От време на време.

— От кой отбор сте?

— „Болтимор Ориолс“.

— Какво се вижда вдясно зад стадиона?

— Някакъв склад.

— Добре, издържахте теста.

— Сериозно ли говорите?

— Не, просто ви дразня лекичко. Очевидно сте истинската Мариан Синклер, защото донесохте пощата на Нили.

— Моментът не е подходящ за шеги, майоре.

— Не е по-лош от всеки друг. В противен случай можем да изпаднем в депресия.

— Белият дом не е фалшифицирал шофьорската ми книжка.

— Съгласен.

— Намираме се на хвърлей място от бар, където се продават подобни неща.

— Съвпадение — отвърна Ричър.

— Не вярвам в съвпадения. Ти също не би трябвало да вярваш.

— Понякога се налага. Ако тази шофьорска книжка е била изработена тук, в Германия, колкото и добри да са специалистите, които са я направили, те би трябвало да използват снимка от пресата. От вестник или списание. Да я преснимат, да я обработят, да я направят да изглежда като истинска, но въпреки всичко това не може да бъде абсолютно същата снимка, отпечатана върху истинската ви шофьорска книжка, защото няма как да разполагат с нея. Тя се съхранява единствено в Управлението за контрол на автомобилния транспорт във Вирджиния. Никога не сте си губили книжката, затова не може да е копирана директно от нея.

— Кой тогава я е направил?

— Управлението за контрол на автомобилния транспорт във Вирджиния.

— Това управление може да е всичко, но не и престъпна организация.

— Нямам това предвид. Хората там просто са изпълнили служебните си задължения. Когато сте изгубили първата си книжка и сте поискали да ви издадат нова.

— Но аз никога не съм я губила, казах ви го вече!

— Не са знаели, че не сте вие. Някой е попълнил съответния формуляр с вашето име и адрес, изпратил го е по пощата и е следил кога новата ви книжка ще пристигне в пощенската ви кутия, за да я вземе от там.

— Кой?

— Някой, който работи в Белия дом и се занимава с резервациите на самолетни билети и хотелски стаи. Възрастен служител, който отдавна работи за правителството. Това може да прерасне в скандал. Затова Ратклиф няма да повери случая на ФБР.

— Защо служител на Белия дом?

— Защото формулярите на Управлението за контрол на автомобилния транспорт не се задоволяват единствено с името и адреса, а изискват доста лична информация. Номер на социалната осигуровка и прочие. Служителите в съответния отдел на Белия дом, които правят резервации за полети, хотели и коли под наем, би трябвало да разполагат с тези данни.

— Адвокатът ми също ги знае. Както и счетоводителят ми. Най-вероятно икономката ми също разполага с тях.

— Закусвахте под фалшиво име на шест хиляди и петстотин километра от дома. Копието на шофьорската ви книжка бе оставено на броени метри от вас. Не вярвате в съвпадения, нали? Кой знае, че сте тук?

Синклер се сепна и отвърна:

— Белият дом.

— Кой друг?

— Никой.

— Дори в хотела не знаят коя сте — отбеляза Ричър. — Използвате различно име. Това е единственото възможно обяснение. Някой в Белия дом е провел телефонен разговор.

— С кого? С някоя местна жена, която се е представила за мен?

— Няма никаква местна жена. Никой не е минавал покрай рецепцията. Във фоайето не е влизал никой освен дребен мъж с шлифер.

— Какво се е случило тогава?

— Мъжът с шлифера е знаел кога би трябвало да пристигнете. Нощният полет на „Луфтханза“. Някой в Белия дом му е съобщил всички подробности. Проследил ви е от летището до хотела, останал е отвън на улицата, видял ви е да се регистрирате и да се качвате в асансьора, влязъл е във фоайето, повикал е асансьора, пуснал е шофьорската книжка на пода и си е тръгнал.

— Защо му е да прави всичко това?

— Това е послание. Мисля, че е очаквал сама да намерите книжката. Качили сте багажа си горе и той е очаквал само да го оставите и да слезете за закуска.

— Слязох по стълбите.

— Очевидно.

— А защо по-възрастен служител на Белия дом, който работи там от доста години?