Лий Чайлд - Вечерен курс

— Добро утро.

Синклер вдигна поглед.

— И на вас. Моля, седнете.

Когато се настаниха на масата, Ричър попита:

— Защо сте тук?

Тя го погледна право в очите и каза:

— Нищожният шанс е за предпочитане пред нулевия.

— Изпуснали сте си шофьорската книжка в асансьора.

— Така ли?

Той ѝ я подаде. Тя я остави на масата до чашата си и каза:

— Благодаря. Колко небрежно от моя страна. И какъв късмет, че сте я намерили. Тук не използвам истинското си име. Нямаше да знаят на кого да я върнат. Спестихте ми куп досадни обяснения пред управлението за контрол на автомобилния транспорт.

— Защо не използвате истинското си име?

— Хотелите докладват всичко на полицията. Името ми ще предизвика дипломатически интерес. Тук съм неофициално.

— И разполагате с алтернативна самоличност?

— С няколко. Имаме отдел, който се грижи за снабдяването ни с най-различни документи. С такъв разполагат и немците. Тази сутрин разговарях с майор Ороско и научих всички подробности. Бяхме поставили приятелите ти под наблюдение. Не изпълни нарежданията ни. Трябваше да контактуваш единствено с мен, господин Ратклиф или президента.

— Въпросът беше личен.

— В това разследване не може да има лични въпроси. Моля те, не обвинявай приятеля си, че те е издал. Нямаше избор. Освен това няма защо да се притесняваш — и господин Уайт, и специален агент Уотърман вече нарушиха това правило. Свързаха се със свои приятели. Нищо изненадващо. Напълно очаквано предвид досиетата ви.

— Случаят не е такъв.

— Напротив. И причината са немските шофьорски книжки и лични карти. Това променя всичко. Да се открие канал за продажбата на документи за самоличност, които да издържат проверка на която и да било чужда граница, е голяма рядкост. Не бяхме отчели този фактор. А сега трябва да го направим, което намалява шансовете ни до под нулата. Нашият американец ще бъде един от десет милиона анонимни хора, които пътуват до десет хиляди различни места.

— Шансовете ни са много по-високи от нула — възрази Ричър. — Той ще избере място, където да се чувства като у дома си, за разлика от куриера. Което означава голям западен град. С директни въздушни връзки. Няма да иска да пътува повече, отколкото му се налага. А и вече е добре запознат с Хамбург. Може да се върне тук. Шансовете ни са едно към десет… може би.

— Искаш да наблюдаваме тайната им квартира.

— Мисля, че се налага.

— Възможно е да разполагат с повече от една.

Ричър кимна.

— Възможно е да разполагат с десет конспиративни квартири във всеки град на Земята. Това е игра на проценти и вероятности. Трябва да започнем от някъде.

Синклер също кимна.

— Обмисляме различни възможности. Във всеки случай, ще разберем кога ще пристигне куриерът. Ако изобщо пристигне. И ще поемем нещата в свои ръце. Миналия път разполагахме с четирийсет и осем часа. Ще имаме достатъчно време да вземем решение.

— Как се свързва с нас иранецът?

— По телефона, ако е възможно. И безопасно. Или като оставя съобщения в тайник. С резидента ни в Хамбург уточниха и съвсем елементарен сигнал за тревога. В случай, че иранецът се почувства застрашен. Не успее ли да се обади по телефона или да остави съобщение, ще премести лампата на перваза в стаята си. От единия край в средата. Веднага щом куриерът се появи. Спалнята му се намира в задната част на сградата и прозорецът се вижда от съседната улица. Резидентът ни минава оттам четири пъти дневно.

Появи се сервитьорка с руси плитки, за да вземе поръчките на новодошлите. Синклер бръкна в чантата си, извади голям кафяв плик и го връчи на Нили с думите:

— Това е пакетът, който ти изпращат от Командването на сухопътните войски.

— Благодаря, госпожо — отвърна Нили и отвори плика.

Огледа съдържанието му, прибра го обратно и се усмихна, както може да се усмихне само един военен.

— Какво? — попита Ричър.

— Нищо.

— Можеш да говориш свободно пред мен, сержант. Имам достатъчно висок допуск до секретни документи.

— Не, госпожо, наистина не е важно. Няма никаква връзка със случая. Само доказва за пореден път, че най-ефективната униформена част е армейската пресслужба. Поисках информация за случай на дезертьорство отпреди четири месеца. Нещо съвсем странично. Без никаква връзка с останалото. Но майор Ричър ме помоли да го информирам по-подробно.

— Защо?

— Ако това е заповед, предпочитам да не я изпълня.

— И пресслужбата отговори на искането ви за информация?