Лий Чайлд - Вечерен курс

— Мариан Синклер ще пристигне тук — каза Нили.

— Че защо ще го прави? — учуди се Ричър.

— Мисля, че прие аргумента ти как малкият шанс е за предпочитане пред нулевия.

— Това е напълно логично.

— И ще иска да те държи под око.

— Знае какво представлявам. Сигурен съм, че Гарбър ѝ е казал.

— Залагам десет долара, че ще пристигне още утре.

— Сигурна ли си?

— Не се съмнявам. И не искам да ми платиш със служебни пари. Погрижи се да извадиш десетачката от личните си средства.

— Няма да дойде — каза Ричър. — Така ще покаже на кой кон е заложила. Това би означавало да прояви предпочитания. Хората като нея не постъпват така.

Осветлението в салона сякаш помръкна, когато началник Гризман се запъти към масата им. Издутият му сив костюм бе с размерите на палатка. Подът проскърцваше под стъпките му.

— Извинявам се, че ви прекъсвам — каза той.

— Гладен ли сте? — попита Ричър.

Гризман се замисли за миг и кимна.

— Да, всъщност, малко.

Не се съмнявам, помисли си Ричър.

— В такъв случай присъединете се към нас. Бъдете гост на Пентагона.

— Не, не мога да го позволя. Не и в моя град. Вие трябва да бъдете мои гости.

— Добре — съгласи се Ричър. — Много ви благодарим. Министерството на финансите на Съединените щати ви поднася своята признателност.

Гризман седна.

Сервитьорът донесе трети комплект прибори. Наля им вода и поднесе панерче с хляб.

— Искам да ви помоля за една услуга — каза Гризман.

— Първо ни кажете как ни открихте — прекъсна го Ричър.

— Научих къде сте отседнали от хотела ви. Длъжни са да ни уведомяват. Всяка резервация, направена от посолство, консулство или дипломатическа мисия, е свързана с известен риск за сигурността. Разработили сме стандартна процедура. Разполагаме с коли с радиостанции. Колегите си предават обектите един на друг. От тях научих, че сте дошли тук. Не исках да ви следят пеша, защото прецених, че ще ги забележите.

— Нещо лошо ли сме направили?

— Исках да ви помоля за голяма услуга. Лично. На четири очи.

— Каква е тази голяма услуга?

— Открихме отпечатък в колата на убитата проститутка. Сещате ли се? Точно където предположихте, че ще бъде. На задната повърхност на хромираната дръжка. Средният пръст на дясната ръка.

— Поздравления.

— Но не открихме съвпадение в нито една от нашите бази данни.

— Това обичайно ли е?

— Само ако отпечатъкът принадлежи на чужденец.

Ричър замълча.

— Ще го проверите ли във вашата система? — попита Гризман.

— Това е много, много голяма услуга — отбеляза Нили.

Ричър кимна.

— Има и политически аспект. Това е като да отвориш кутия с червеи. Вероятно е свързано с куп директиви на НАТО и тълкувания на Четвъртата поправка. Ще затънем до шия в блатото на адвокатите и специалистите по връзки с обществеността. Ще им трябва цяла година, преди да го обсъдят по същество.

— Това ми е проблемът — въздъхна Гризман. — Не се интересувам от политика. Аз съм обикновен полицай, който се надява да получи услуга от свой колега.

— Глупости! — възрази Ричър. — Плащате вечерята ни, защото споменах вълшебната думичка Пентагона. Може някой ден да се кандидатирате за кмет. Хамбург е либерален западноевропейски град. Гласоподавателите не биха се зарадвали да научат, че някакви недодялани войнолюбци са платили вечерята ви. Затова предпочитате да поспорите със счетоводството утре, вместо да се червите след десет години. Това според мен е политическо мислене.

— Просто се опитвам да хвана престъпник.

— Защо трябва да е американец?

— Заради статистиката. Заради данните от престъпленията.

— И смятате, че ще го признаем на всеослушание? Имате мъртва проститутка и решавате да проверите всички американци? Не можем да допуснем подобна презумпция за вина. Не би се приело добре у дома. Подобни решения могат да вземат само хора с много по-висок чин от моя.

— Съгласен съм с вас. Личното ми мнение е, че е бил моряк. А той може да принадлежи към поне стотина националности. Американците обаче образуват значителна група в Германия. Подобна проверка ще ми помогне да елиминирам доста възможности.

— Значи сега смятате, че не е бил американец?

— Бих искал да го докажа. От мен се очаква да го направя, преди случаят да потъне в забрава. Честно казано, бих искал да го пратя при неразрешените „студени досиета“ колкото се може по-скоро.

— Защо?

— На първо място, защото поглъща прекалено много ресурси.

— Защото е била проститутка?