Лий Чайлд - Вечерен курс

— Всички говорят за това, човече. Все едно си умрял.

— Съветът за национална сигурност ни натовари със секретна задача. Хванали сме дървото и го друсаме здраво. Доста гнили ябълки падат от него. Ще трябва да почистиш след нас. Без да споменаваш имената ни. Можеш да обявиш арестите за своя заслуга, ако искаш. И да получиш още един медал. Започни с тези двамата. Продават пистолети, предназначени за претопяване, на скинари в един бар.

— Няма да получа медал за това.

— Барът е важен. Може да се окаже върхът на айсберга.

— Какво се е случило с носа му?

— Нили.

— Отлична работа.

— Трябва ни информация за бара. Очевидно там се въртят най-различни сделки. Напиши го като отделен доклад, става ли? После си свободен да разследваш бара. Но не преди да ти дадем знак. Търсим конкретен човек и не искаме да го подплашим. Предполагаме, че ще се върне. Макар вероятността да е малка.

— Ясно, шефе — отвърна Ороско.

— Вече не съм ти шеф.

— Не се съмнявам, че си шеф на нещо.

Ороско настани двамата арестанти на задната седалка на колата, зад плексигласовия панел, и се настани до шофьора, а Ричър и Нили му помахаха за „довиждане“. Върнаха се пеша в бутиковия си хотел, където служителят на рецепцията потвърди, че са получили обаждане от американското консулство, в резултат на което вече са им предоставени две съседни луксозни стаи на последния етаж. Влязоха първо в тази на Нили, откъдето се обадиха в Маклийн, Вирджиния, за да информират Синклер за последните събития.

В същия момент специалистът по дактилоскопия в полицейския гараж разговаряше по телефона с главен следовател Гризман. Тъкмо го бе уведомил, че е открил чудесен отпечатък върху задната повърхност на хромирания лост на вратата. Просто идеален. Ако се съди по формата му, би трябвало да е оставен от средния пръст на дясната ръка от мъж със среден ръст или от едра жена. Нямало съвпадения с федералните бази данни. Следователно извършителят почти сигурно не е германски гражданин.

Луксозните стаи разполагаха с модерни телефони. Нили включи своя на високоговорител и седна на леглото. Ричър се настани на стола. Телефонът в Маклийн също бе включен на високоговорител. Ричър чу характерното ехо, след което прозвуча поздравът на Синклер, последван от тези на Уотърман и Уайт. Ричър предположи, че всички са се събрали в офиса и са седнали удобно в кожените столове край заседателната маса.

— Някакъв напредък? — попита Синклер.

Звучеше уморено.

— Свидетелят е германски гражданин на име Клоп, който ни даде добро описание и добър портрет. Изпратихме ви го по факса. Клоп казва, че го е видял два пъти. Впоследствие открихме друг свидетел, който е видял нашия човек три пъти. В същия бар. Който се оказа свърталище на крайната десница и място за незаконни сделки. Най-различни сделки.

— Там ли ще се проведе втората среща?

— Шансовете са минимални. Могат да изберат което място си пожелаят от Скандинавия до Северна Африка.

— Проверяваме списъците по няколко различни критерия — обади се Уайт. — Държавният департамент разполага с изключително мощни компютри. Обработваме имената на около четиристотин американски граждани. Твърде много, за да ни бъдат от полза. Последните дестинации, на които са пътували, включват четирийсет страни. И това е твърде много.

— Всичко се свежда до добре познатия ни въпрос. Какво продава този тип?

Отговор не последва.

— Засякохме необичайна новина — продължи Синклер. — От нашите хора в Украйна. Рутинен полицейски доклад. Властите в Киев са открили мъртъв арабин в уличка в центъра на града. Смъртта е настъпила в резултат на удари по главата, вероятно с дърводелски чук. Убитият е на двайсет и няколко години, облечен в розова тениска с крокодилче. Именно това привлече вниманието ни. Полицията в Киев казва, че по това време са давали футболен мач по телевизията. Местният отбор е загубил в Москва. Баровете са били пълни с ядосани фенове. Сам арабин с розова тениска? Това може да се е оказала неустоима възможност за някои от тях.

— Или?

— Глупаво е да правим изводи въз основа единствено на блузата. Но може да е един от тях. Може да става въпрос за враждуващи фракции.

— Това променя ли плановете ни?

— Не, ръководим се от презумпцията, че куриерът вече е потеглил. Ще действаме, сякаш втората среща ще се проведе в близките дни. Трябва да преценим дали е по-добре двамата със сержант Нили да останете в Хамбург, или да се върнете тук.