Лий Чайлд - Вечерен курс

— Това е градът.

— Но също и щат или провинция. Като Ню Йорк. На север е Шлезвиг-Холщайн, на юг Долна Саксония. Още по на юг е Бремен. Защо смени името си?

— Защо не?

— Защо Дюрнбергер?

— Харесва ми как звучи.

— Запази ли американското гражданство?

— Не, отказахме се от него. Нямаме двойно гражданство. Нищо не можеш да направиш.

— Мога да бъда нелюбезен.

— Какво?

— Озоват ли се в чужбина, американците често се проявяват като невъзпитани. Вие, европейците, непрекъснато се оплаквате от това. Можем да продължим да си седим тук.

— Не, ние ще си тръгнем веднага.

— Защо?

— Защото искаме.

— Трябва ли да ползвате тоалетната?

— Не.

— Имате ли спешна работа?

— Имаме свобода на придвижване.

— Разбира се. Също като някой човек, попаднал на Таймс Скуеър, който се опитва да стигне навреме до офиса си. Но не може да го направи, освен ако не се блъсне в туриста пред себе си.

Мъжът вляво замълча.

Ричър погледна другия и попита:

— А ти как си избра това име?

— По същия начин — отвърна той. — Харесва ми.

— Наистина ли? Я го кажи на глас.

Мъжът не отговори.

— Кажи го — настоя Ричър. — Искам да чуя колко хубаво звучи.

Никакъв отговор.

— Кажи го!

Отново никакъв отговор.

Ричър обхвана с длани плота на масата и стисна здраво. Приведе се напред и повтори:

— Кажи си името.

Непознатият не реагира.

— И така — обобщи Ричър, — разполагаме с човек, който не знае, че Германия е разделена на провинции, и друг, който не знае собственото си име. Не успявате да ме убедите, че сте германски граждани.

Той стисна здраво масата и се приведе напред не в търсене на драматичен ефект, а като подготовка за това, което очакваше да последва.

И то не закъсня. Мъжът отдясно блъсна силно масата с намерението да забие ръба ѝ в гърдите на Ричър и дори да го събори от стола, но Ричър бе подготвен и я блъсна десет пъти по-силно, в резултат на което тя се заби в корема на неговия противник. Добър удар, но изместването на масата освободи достатъчно пространство за мъжа отляво, който стана, заобиколи Ричър и се втурна към вратата. Нили обаче скочи светкавично, пристъпи вляво, завъртя се рязко и стовари юмрука си в слънчевия му сплит. В резултат на това мъжът застина на място, останал без дъх и изпаднал в паника, с широко отворена уста, сякаш бе погълнал електрошокова палка. Така предостави на Нили достатъчно време, за да нанесе следващия си удар. Първо лявото ѝ коляно се заби в слабините му, а после дясното се стовари върху лицето му и той се строполи на пода пред нея.

Ричър държеше другия мъж притиснат зад масата.

— Видя ли какво имах предвид? — попита той. — Сега ще трябва да почистя тази бъркотия.

Той извърна глава и видя, че възрастната жена зад касата се кани да изпищи, да припадне или да грабне телефона. Затова извика: Sexueller Angriff , което, доколкото помнеше от един случай, когато бе отвел задържан в гражданския съд във Франкфурт, означаваше сексуално нападение. После посочи себе си и добави: Militärpolizei . Знаеше, че това означава Военна полиция. Жената се поуспокои. Силите на реда контролираха ситуацията. А и не бяха счупили нищо. Нили бе действала прецизно. Имаше кръв по пода, но съвсем малко. Едно забърсване с парцала и нямаше да остане следа от нея. В края на краищата няма щети, няма проблем.

Ричър се обърна към Нили.

— Помоли я да използваш телефона. Обади се в Щутгарт и провери дали някой колега, когото познаваме, може да дойде тук още днес.

— Заради тях?

— Ще се вдигне шум. Трябва някой да ни отърве от боклука.

— Няма ли да звъннем на Синклер?

— Това е работа на армията. Не бива да я занимаваме с такива детайли.

Нили не се отличаваше с по-добри познания по немски в сравнение с Ричър, затова изигра пантомима с повдигане на вежди и изпънати показалец и кутре, универсалния знак за телефон. Възрастната жена взе стария черен телефон с жица от далечния край на щанда и ѝ го подаде. Нили набра номера, изчака да я свържат и започна да говори.

Ричър насочи вниманието си към мъжа, когото бе притиснал с масата. Беше с къса коса, ниско чело и стари следи от акне по лицето и беше пребледнял. Погледът му сновеше между Ричър и приятеля му, проснат на пода. Напред-назад, досущ като метроном. В очите му се четеше паника.

— Ще направя следното предположение, което се основава не на факти, а на наблюдения — започна Ричър. — Ти не си мозъкът на тази операция. А това те поставя в много неизгодно положение. Късметът обаче е на твоя страна. Аз съм разумен човек. Предложението, което направих преди малко, остава в сила. Само за теб. Минимална присъда в замяна на пълни самопризнания. Ще преброя до три. После предложението отпада.