Лий Чайлд - Вечерен курс

— В крайна сметка, да, предполагам. Но и заради горчивия опит и статистиката. Повечето убийства на проститутки се извършват от моряци. Това е факт. Престъпникът най-вероятно вече е прекосил половината Атлантик. И се радва, че се е измъкнал.

Политически аспект. Ричър се почувства принуден да направи нещо против волята си.

— Ще си помисля — заяви той. — Изпратете копие от отпечатъка в хотела за всеки случай.

— Не е необходимо — отвърна Гризман и извади малък плик от вътрешния си джоб. — Нося копие върху филм. И визитка с телефонния ми номер.

Ричър взе плика и го прибра в своя джоб.

След вечеря Ричър и Нили предпочетоха да се върнат пеша в хотела, затова Гризман потегли сам със служебния си мерцедес. Двамата се отклониха от маршрута си и минаха покрай тайната квартира на иранеца и саудитците. Най-обикновена вечерна разходка. Най-обикновен бегъл поглед, докато минаваха край сградата. Не че знаеха кой точно е апартаментът. Жилищният блок имаше петнайсетина прозорци. Някои бяха тъмни. Други излъчваха синкаво сияние заради включените телевизори. Трети грееха в топла светлина. Но не се виждаха никакви хора. По улицата минаваха коли, срещаха се и случайни минувачи. Ранна вечер в града. Ричър и Нили продължиха по маршрута си.

Пред хотела ги очакваше син автомобил, спрял плътно до бордюра. Опел седан. Колата на Мануел Ороско. Самият той седеше във фоайето.

— Трябва да ви кажа нещо — започна Ороско.

Излязоха навън и се облегнаха на колата на Ороско. Вечерта бе хладна и влажна. Усещаха близостта на морето.

— Можеше да се обадиш по телефона — каза Ричър.

— Не — поклати глава Ороско. — По-добре да говорим на четири очи, отколкото по телефона.

— Защо?

— Ти ми даде дребен случай. Пропуснал си големия.

— Нещо по-опасно ли продават?

— Не, продали са четирийсет берети за шест месеца или там някъде. Плюс хиляда патрона. Не е краят на света. Попадали сме на далеч по-лоши неща.

— Какъв тогава е големият случай?

— Личните им карти са истински.

— Това означава ли, че са германски граждани?

— Не, стопроцентови американци са. От Арканзас и Кентъки. Не могат да говорят правилно английски, какво остава да научат немски. Имената им са Били Боб и Джими Лий или нещо подобно.

— Следователно личните им карти са фалшиви.

— В този смисъл, да. От друга страна обаче, са напълно истински. Прекалено добри са, за да са фалшиви. Толкова са добри, че смятаме, че са произведени в печатницата, която германското правителство използва. Заедно с останалите неща, които фрицовете печатат там.

— Казаха, че са ги купили от някакъв тип в бара.

— И на мен казаха същото.

— И?

— Вярвам им.

— Тогава?

— Откъде онзи тип от бара се е сдобил с тях?

— Сигурен ли си, че са истински?

— Поразпитах наоколо. Обсъдихме въпроса. Някои хора смятат, че ситуацията се е усложнила след падането на Берлинската стена, когато доста добри фалшификатори, които работеха за комунистите, останаха без работа. А те бяха много добри. Старата Източна Германия произвеждаше какви ли не документи. Сега тези хора може да работят за някой друг. В най-добрия случай това е организираната престъпност. В най-лошия — разузнавателните служби на нова Германия. И в двата случая е по-добре да не обсъждаме темата по телефон. Не знаем кой може да ни подслуша.

— Германското разузнаване може да си позволи да създаде собствен отдел за документи. Няма да отпечата фалшиви лични карти за двама дребни престъпници.

— Така е. Да предположим обаче, че разузнаването им разполага с отдел за изработване на документи. Като всички разузнавания по света. В който работят обичайната сбирщина от ексцентрици. Като във всички разузнавания по света. Да предположим, че някой от тях е корумпиран. Да предположим, че върти бизнеса си именно от този бар. От думите на Били Боб и Джими Лий останах с впечатлението, че това заведение е нещо като борса. Купуват, продават, разменят какво ли не.

— Първият свидетел, който е видял нашия човек, е държавен служител. Предполагам, че не е единственият, който посещава този бар.

Ороско кимна.

— Трябва да внимавате. Продължите ли да разтърсвате това дърво, от него може да паднат не само гнили ябълки. Може да падне нещо много тежко.

Ороско си тръгна и Ричър се отби в стаята на Нили, за да се обади на Уайт във Вирджиния.

— Разполагаме с железни доказателства, че в бара се продават оригинални немски документи — каза той. — До момента сме видели лични карти и шофьорски книжки. Нищо не пречи да продават и паспорти. Нищо не пречи на нашия човек да си е купил паспорт. Това означава, че следенето на четиристотин имена на американски граждани е загуба на време. Едно към десет, че ще пътува с немски документи.