Лий Чайлд - Вечерен курс

Разместиха мебелите в класната стая и организираха тристранен контролен център, предназначен за Нили, Ландри и Вандербилт. Бавачките, които им бяха изпратили от Съвета за национална сигурност, се настаниха в офиса, а Ричър, Уотърман и Уайт започнаха да провеждат конферентни разговори от кожените си столове, разположени край заседателната маса. В единайсет часа навсякъде кипеше усилена работа. В дванайсет започнаха да получават първите данни. Синклер им позвъни и те я включиха на високоговорител, за да чуе докъде са стигнали.

— На този ден в Германия е имало почти двеста хиляди американски граждани — започна Ричър. — Около шейсет хиляди са на активна военна служба, към сто и двайсет хиляди са членовете на семействата им и наскоро преминалите в резерва, които още не са се върнали у дома, плюс хиляда цивилни на почивка и около пет хиляди участници в различни търговски изложения и корпоративни заседания.

— Много американци.

— Трябва да отидем в Хамбург — заяви Ричър.

— Кога?

— Веднага.

— Защо?

— И бездруго ще ни се наложи да отидем рано или късно. Не можем да разрешим случая с помощта единствено на документи.

— Агент Уотърман, какво мислите? — попита Синклер.

— Всичко зависи от бързината, с която куриерите се връщат и заминават отново. Струва ми се бавен процес. Кога нашият човек ще получи отговор? Какъв е обичайният интервал?

— В други случаи интервалът е бил две седмици. Плюс-минус ден-два.

— Искаме да сме наблизо, когато сключат сделката. Това е безспорно. Но ми се струва, че имаме време. Аз лично бих отишъл в Хамбург следващата седмица. Предпочитам да разполагам с по-задълбочен анализ, преди да го направя.

— Господин Уайт?

— Аз изобщо не бих отишъл в Хамбург — отвърна служителят на ЦРУ. — Какво да правя там? Аз не участвам в издирвателни операции. Задачата ми е да анализирам документи, информация. Напускам Източното крайбрежие само в случай на крайна необходимост.

— Майор Ричър, на какви основания искате да заминете за Хамбург още сега?

— На основание на обещанието на господин Ратклиф, че можем да получим каквото пожелаем — отвърна Ричър.

— Агент Уотърман и господин Уайт ще възразят ли, ако майор Ричър замине сам за Хамбург?

— Не — отвърна Уайт.

— Стига да не оплеска нещо — каза Уотърман.

Едно от предимствата на комуникацията посредством Западното крило бе мигновената резервация на самолетни билети и хотели. В рамките на трийсет минути Ричър и Нили се сдобиха с резервации за нощния полет на „Луфтханза“ и бизнес хотел в Хамбург, разположен недалече от апартамента, който ги интересуваше, в луксозния квартал, който Синклер бе описала. Относително централен, относително скъп.

Останалата част от следобеда прекараха в Маклийн в опит да съкратят списъка със заподозрени, като проследят местонахождението им във въпросния ден. Невъзможно бе някой да кара танк в източната част на страната и да се разхожда по улиците на Хамбург в същото време. Броят на вероятните заподозрени започна да се топи бързо. Така постигнаха известен напредък. Започнаха да пристигат и първите информации от авиокомпаниите, които летяха до Цюрих. Вандербилт, човекът на Уайт, се зае със задачата и предложи да обработи списъците през нощта, докато Ричър и Нили са още в самолета, и да им позвъни веднага щом кацнат. Стига, разбира се, да откриеше нещо интересно.

Курс по сътрудничество, помисли си Ричър. Кой знае?

Нили шофираше шевролета на Ричър до летището. Оставиха колата на краткосрочния паркинг. Сметката щеше да плати Съветът за национална сигурност. Нейната версия на цивилно облекло се състоеше от очила с огледални стъкла и протрито кожено яке върху тениска и панталон, който Ричър взе за стар модел на морската пехота като неговия, но се оказа оригинален „Ралф Лорън“. Тя носеше чанта, а той не. Местата им бяха в икономичната класа, но предлагаха истински лукс в сравнение с брезентовите седалки на военнотранспортните самолети. Двамата си изядоха храната, бутнаха облегалките назад и заспаха.

Двайсет и четири часа след като американецът си тръгна, от апартамента на проститутката започна да се носи миризма, която определено не можеше да се нарече благоуханна. Всъщност беше доста силна и неприятна. Започна да прави впечатление, особено след като се промъкна в коридора и вентилационните шахти. Съседите, които никога не бяха харесвали младата жена, позвъниха в полицията посред нощ. Диспечерът изпрати полицейски патрул да огледа мястото. Или да го подуши, както се оказа. В резултат на това събудиха портиера, който имаше ключ за апартамента. Така се появиха полицаите, които оградиха мястото с жълта лента и започнаха да задават въпроси, а след тях и криминалистите, които да огледат местопрестъплението. Накрая дойде линейката, в която натовариха тялото в черен найлонов чувал. Всичко това продължи четири часа.