Лий Чайлд - Вечерен курс

Ричър спря, паркира, отвори тежката хромирана врата и влезе. Вътре бе хладно, а помещението бе осветено от ярка флуоресцентна светлина. Първият човек, когото видя, бе една жена, която познаваше. Седеше сама в сепарето. Беше от частта, в която бе служил. И най-добрият войник, с когото бе работил някога. И вероятно най-добрият му приятел, ако приятелството можеше да послужи като извинение да остави някои неща неизречени.

В първия момент Ричър реши, че това е съвпадение, което в никакъв случай не би трябвало да го учудва. В края на краищата светът бе малък, а колкото по-близо до Пентагона се намираше човек, толкова по-малък ставаше. После обаче промени мнението си. Тя бе негов сержант в най-славните години на 110-а специална част. Бе изиграла важна роля в случаите, по които бяха работили. По-важна от много техни колеги. По-важна от повечето техни колеги. И най-вероятно по-важна дори от неговата.

Защото Нили бе много умна.

Прекалено умна, за да е съвпадение.

Той пристъпи към масата ѝ. Нили не помръдна. Наблюдаваше го иззад обърнатата си наопаки лъжица. Той се настани срещу нея и се усмихна.

— Здрасти, Нили.

Сержант Франсис Нили вдигна поглед от лъжицата си и каза:

— От всички закусвални и ресторанти в града. Какви са шансовете?

— Внимателно пресметнати — отвърна Ричър.

— Предположих, че ще потеглиш на запад, защото подсъзнателно ще поискаш да оставиш Вашингтон зад гърба си. Огледах улиците, по които можеше да завиеш, и открих едно-единствено място по твой вкус. Не ми беше трудно да пресметна и времето. Два часа за брифинг, последвани от вечеря.

— Това е курс.

— Не, не е. Названието на този курс звучи абсурдно.

— Всички курсове звучат абсурдно.

— Този е по-зле от другите.

— Това е курс.

— Не биха ти го причинили. Не и докато Гарбър е жив.

— Не искам да го обсъждам. Прекалено е скучно.

— Позволи ми да изкажа една догадка. Това е прикритие за нещо. Предвид досието ти става въпрос за нещо важно. Което означава, че можеш да поискаш каквото ти хрумне. Особено помощници. Очаквам да ми позвъниш утре сутринта. Защо да не изпреваря събитията с дванайсет часа?

Нили бе облечена в бойна униформа в зелено-кафява камуфлажна разцветка. Беше навила ръкавите си и бе облегнала лакти на масата. Имаше черна коса, късо подстригана, черни очи и загар. Кожата ѝ изглеждаше мека и нежна, но Ричър бе сигурен, че не е. Беше я виждал в действие. Нили беше бърза и силна. Под кожата ѝ сигурно се криеха стоманени мускули. Ричър обаче не знаеше дали е така. Никога не я бе докосвал. Дори не се бе здрависвал с нея.

— Нямам представа от какво можем да имаме нужда — отвърна той. — Това е игра на проценти и вероятности. Предполагам, че ще започнем със съставянето на списъци. Преглеждането на заповеди за прехвърляне в нова част. Имена на войници и офицери на активна военна служба, които са се намирали в Германия на определена дата. Както и на цивилни, като за целта ще ни трябват паспортни данни.

— Защо?

— Защото трябва да открием конкретен американец, който е бил в Хамбург по време на конкретен период от петдесет минути.

— Защо?

— Защото възнамерява да продаде нещо, което струва сто милиона долара, на шайка лоши типове от Йемен и Афганистан.

— Знаем ли какво продава?

— Нямаме представа.

— Сухоземните граници могат да създадат проблем. Защото можеш да ги преминеш без никакъв проблем. Заради Европейския съюз. Паспортните данни могат да се окажат непълни.

— Именно. Това е само игра на проценти. Но можем да си помогнем, като проверим кой е влизал и излизал от Швейцария в седмицата преди въпросната дата. В дните, когато нашият човек е взел окончателно решение. Намерението му е да продава. Да направи оферта. Която рано или късно ще бъде приета или отхвърлена. Затова трябва да изпревари събитията. И отваря сметка в швейцарска банка. Вероятно в Цюрих. После се връща в Хамбург и обявява цената си.

— Това също е само игра на проценти и вероятности. Не можем да изключим нито една възможност. Нищо чудно да ползва стара сметка, която е открил преди години. Нищо чудно и преди да е сключвал сделки с лошите. Или да има сметка на друго място. Люксембург например.

— Затова казах, че нямам представа от какво ще имаме нужда.

— Смяташ ли, че е военен?

— Възможно е. Шансовете го подсказват. Същият случай като с американците в Корея или на Окинава. Затова се нуждаем от още един списък за всеки случай. Какво може да продава наш военен? Разузнавателна информация? Оборудване? В такъв случай ще му трябва корабен контейнер, голям микробус или малък камион, нещо, което да не привлича внимание. Това е още един списък. Какво може да се побере в подобен обем и да струва сто милиона долара?