Лий Чайлд - Вечерен курс

По предложение на Синклер се преместиха в офиса. Тя заяви, че в класната стая се чувства неудобно заради чиновете, което бе самата истина, особено за Ричър. В края на краищата той бе висок метър и деветдесет и три и тежеше сто и десет килограма. Едва се побираше на чина. За сметка на това в офиса имаше заседателна маса с четири кожени стола. Помещението явно отговаряше на очакванията на Синклер за повече комфорт. Имаше логика. Най-вероятно тя лично бе наела сградата предишния ден или бе накарала някой от помощниците си да го направи. Три спални и четири стола за брифингите.

Мъжете с костюмите останаха отвън, а Синклер продължи:

— Измъкнахме от нашия човек всяка подробност, за която успя да се сети. Освен това смятаме, че можем да му имаме доверие. Посетителят е бил друг саудитец. На същата възраст като останалите. Облечен като тях. Гел на косата, златен ланец на врата, тениска с крокодилче. Не са го очаквали. Появата му ги е изненадала. От друга страна обаче, става въпрос за организация, която наподобява мафията в това отношение — могат да ти позвънят по всяко време и да ти възложат каквато и да било задача. Посетителят намекнал нещо подобно. Оказало се, че е някакъв куриер. Не бил пристигнал заради тях. Задачата му била съвсем друга. Дошъл в Германия по работа и се нуждаел от сигурно място, където да отседне. Куриерите винаги предпочитат подобни квартири. Хотелите оставят следи. А тези са параноици по отношение на сигурността, защото подобни мрежи са станали вече доста големи. Което означава, че безопасната комуникация е изключително трудна. Убедени са, че можем да подслушваме мобилните им телефони, което най-вероятно сме в състояние да направим. Убедени са, че можем да четем имейлите им, което не се съмнявам, че скоро ще започнем да правим. Убедени са, че отваряме и обикновената им поща. Затова използват куриери, които всъщност предават съобщения. Не носят куфарчета, закачени с белезници за китките им. Носят въпроси и отговори в главите си. Сноват напред-назад, от континент на континент, въпрос, отговор, въпрос, отговор. Системата работи бавно, но е абсолютно сигурна. Не оставя електронни следи, нито пък документи или записи, никой не вижда нищо освен някакъв човек със златен ланец, който пристига на летището заедно с милиони други досущ като него.

— Знаем ли дали Хамбург е последна спирка на куриера? — попита Уайт. — Или е просто междинен етап към друг град в Германия?

— Задачата му е свързана с Хамбург — отвърна Синклер.

— Но не и с момчетата в нашия апартамент.

— Не, с други хора.

— Знаем ли кой го е изпратил? Или предполагаме, че са същите хора от Йемен и Афганистан?

— Убедени сме, че са същите хора. Поради друго обстоятелство.

— Какво? — настоя Уотърман.

— По случайност, която не би трябвало да ни изненадва статистически, куриерът познава един от саудитците в апартамента. Прекарали са три месеца заедно в Йемен — катерили са се по въжета, стреляли са с автомати, такива работи. Светът е малък. Двамата си поговорили и иранецът подочул част от разговора им.

— Какво е чул?

— Куриерът изчаквал среща, която трябвало да се проведе два дни след пристигането му. Не споменал мястото или поне нашият човек не го е чул, но контекстът на разговора предполага, че е близо до квартирата на четиримата. Задачата му не била да предаде послание, а да чуе нещо. Някакво важно изявление. Изразяване на позиция или нещо подобно. Това подразбрал иранецът от контекста. Куриерът трябвало да изслуша човека отсреща и да отнесе думите му обратно в главата си.

— Прилича ми на началото на преговори. На първоначална оферта.

Синклер кимна.

— Очакваме куриерът да се върне. Поне веднъж, за да донесе отговора — да или не.

— Имаме ли представа за какво става въпрос?

Синклер поклати глава.

— Не, но е нещо важно. Иранецът е сигурен в това, защото куриерът е елитен боец като него. Явно се е представил добре в тренировъчния лагер. В противен случай нямаше да получи нито тениската с крокодилчето, нито италианските обувки, нито четирите паспорта. Той е от куриерите, които само големите шефове използват.

— Срещата осъществила ли се е?

— В късния следобед на втория ден. Куриерът е отсъствал петдесет минути.

— А после?

— Тръгнал си е рано на следващата сутрин.

— Без повече разговори?

— Само един. Но много полезен за нас. Куриерът изплюл камъчето. Съобщил на приятеля си информацията, която щял да отнесе у дома. Ей така, никой не го карал. Просто не могъл да се сдържи. Смятаме, че е бил впечатлен от мащабите на сделката. Иранецът твърди, че бил много развълнуван. Не забравяйте, че става въпрос за младежи на по двайсет и няколко години.