Лий Чайлд - Вечерен курс

— Хубав ден за разходка — отбеляза Нили.

Радиус от над километър и половина означаваше площ от над седем квадратни километра. Започнаха от сградата с апартамента на саудитците, но я подминаха, без дори да я погледнат, след което спряха на ъгъла и извадиха картата, както правят туристите. И тъй като не бяха единствени, не се открояваха сред тълпата.

Започнаха да проверяват улиците една след друга и да анализират потенциалните места за среща. На първите пет пресечки откриха бутикова фурна с две златисти на цвят маси, три обикновени кафенета и два бара.

— Срещата се е провела късно следобед — каза Ричър. — Това изключва фурните и пекарните. Подобни места обикновено се посещават сутринта. Мисля, че са се срещнали в бар.

— Или в парк.

— Къде един американец би се почувствал най-комфортно? Предполагаме, че става въпрос за преговори, нали? Затова ще иска да получи психологическо предимство. Да заеме доминираща позиция и да накара другия да се почувства по-некомфортно.

— Предполагаме, че е бял, нали?

— Най-вероятно.

— В такъв случай бар, посещаван от скинари.

— Има ли такъв в квартала?

— Няма да открием табела на входната врата. Става въпрос по-скоро за клиентела и атмосфера.

Ричър погледна картата. Търсеше място, където да се събират по-големи улици и трафикът да е по-оживен, а наемите по-ниски. Трябваше да има и близки преки с места за паркиране. Той бързо откри подходящия адрес. За да стигнат до него, се налагаше да минат покрай два парка.

— Хубав ден за разходка — каза Ричър.

Парковете се оказаха същинско разочарование от гледна точка на ландшафтния дизайн. По-голямата част от тях бе павирана, а останалата бе заета от големи кашпи с посадени в тях ярки като червило цветя. Но разполагаха с пейки, разположени близо една до друга, и предлагаха известна възможност за усамотяване. Американецът можеше да седне на едната, куриерът на другата, първият да изрече няколко думи, след което да си тръгне. Никой нямаше да му обърне никакво внимание. Някакъв човек, който седи на пейка. Появява се втори. Един идва, друг си отива.

Да, парковете и градинките определено предоставяха възможност за среща.

Районът с усилен трафик изглеждаше по един и същ начин и през деня, и през нощта, но не бе кой знае колко шумен в сравнение със съседните улици. Магазини и заведения имаше и в околните преки, но без да навлизат твърде навътре. Партерът на една от сградите бе зает от бар, пред който стояха четирима младежи и пиеха бира. Беше десет сутринта. И четиримата бяха с бръснати глави. Бяха съвсем млади, на осемнайсет, най-много двайсет, но доста едри. Приличаха на четири млади бика. Не са от квартала, помисли си Ричър. Което повдигаше въпроса за територията, на която действаха. Дали не се опитваха да изразят претенциите си към това място?

— Да си вземем кафе? — предложи Нили.

— Тук ли?

— Тези момчета имат какво да ни кажат.

— Откъде знаеш?

— Имам предчувствие. Съдя по начина, по който ни гледат.

Ричър се извърна и четиримата впериха погледи в него. В излъчването им имаше някаква животинска смесица от страх и предизвикателство. Като че започваха да отделят хормони като при стандартна физиологична реакция от типа „бий се или бягай“. Сякаш очакваха да бъдат подложени на изпитание. Да настъпи моментът на истината.

— Какъв им е проблемът? — попита Ричър.

— Да разберем — отвърна Нили.

Ричър се запъти право към вратата.

Четиримата младежи сгъстиха редиците. Момчето, което стоеше най-отпред, попита:

— Американци ли сте?

— Как познахте? — учуди се Ричър.

— Не пускаме американци в този бар — отвърна младежът.

Впоследствие Ричър щеше да стигне до извода, че ако някой на неговата възраст бе изрекъл тези думи, щеше да го удари на мига, бам , преди още да е завършил изречението, защото кой позволява на противника си да започне боя, както го е планирал? В случая обаче ставаше въпрос за хлапе и Ричър позволи състраданието му да надделее. Затова го попита бавно, много бавно:

— Говориш ли английски?

— В момента говоря английски — отвърна момчето.

— Защото нещо си се объркал. От думите ти излиза, че в Германия има барове, където американците не могат да влязат и да се почувстват като у дома си. Едва ли имаше това предвид. Мога да ти помогна с подходящите думи, ако искаш.

— Германия е за германците.

— Нямам нищо против — съгласи се Ричър. — Но така или иначе вече съм тук. Просто си вървя по улицата. И търся къде да изпия едно кафе. Опитвам се да ти предоставя възможност да отстъпиш, да не се изложиш, да не пострадаш.