Лий Чайлд - Вечерен курс

Ричър видя Синклер за последен път два месеца по-късно, когато бе повикан във Вашингтон. За да му връчат медал. Тя му изпрати бележка и го покани на вечеря. В деня преди церемонията. В дома ѝ. Къща в едно от предградията на Александрия. Ричър обу панталона си на морски пехотинец и облече черната тениска от Хамбург. Дрехите му бяха изпрани и изгладени в една обществена пералня в Япония. Не взе яке, защото беше топло. Подстрига се, избръсна се и взе душ. Синклер беше с черна рокля. Този път носеше диаманти, а не перли. Вечеря на маса с размерите на рибарско корабче. Пламъчетата на свещите потрепваха. Диамантите искряха. Тя му каза, че част от новините са доста добри. Лошите пострадали сериозно. Финансовата загуба била значителна. Шестстотин милиона долара са страшно много пари. Вече не можели да прекарват товари през летището на Хамбург. Двамата мъже, които Ричър застрелял, се оказали ключови фигури в тези операции. Куриерът им оказал сериозно съдействие. С нейна помощ разгадали донякъде структурата на организацията и попълнили някои празноти. Уайли не оставил завещание и още се водел собственик на ранчото в Аржентина. Не можели да направят нищо по въпроса. Все още не знаели доста неща. Разследването продължавало.

След вечеря направиха вял опит да измият съдовете и се озоваха един до друг в кухнята. Ричър долови парфюма ѝ. Отново се почувства неловко.

— Направи го както миналия път — каза Синклер.

Той вдигна ръка, за да отмести кичура, паднал на челото ѝ, плъзна ръце в косата и почувства колко гъсти и меки са талазите, на които се спуска тя. Прибра част от кичура зад ухото ѝ, а друга остави свободна.

Изглеждаше добре.

Той свали ръка.

— А сега и от другата страна — каза тя.

Ричър използва другата си ръка по същия начин, като едва докосна челото ѝ, но зарови пръсти дълбоко в косата ѝ и я отметна назад. Този път не свали длан, а я плъзна по врата ѝ. Който беше слаб и нежен. И топъл. Тя постави ръка на гърдите му. После я плъзна зад врата му. Тя го придърпа надолу, той я повдигна нагоре. Последва целувка. Той намери миниатюрната метална висулка във формата на капка. Дръпна я надолу и тя се плъзна по гърба ѝ.

— Да се качим горе — предложи Синклер.

Отидоха в спалнята ѝ, където тя отново се качи върху него. Яхна го като преди, но този път с лице към него, с изпънати рамене, вдигната глава и затворени очи. Диамантите се люлееха и подскачаха. Ръцете ѝ бяха протегнати назад с извити китки и разтворени длани, поднесени ниско над леглото, сякаш се опираше на невидими въздушни възглавници, които ѝ помагат да пази равновесие. И тя наистина успяваше да запази равновесие. Както миналия път. Защото балансираше върху една-единствена опорна точка, като се отпускаше върху нея с цялата си тежест, накланяше се напред-назад, вляво и вдясно в търсене на повече чувственост, намираше я, губеше я, отново я намираше ѝ така до края, който я остави без дъх.

На следващата сутрин Ричър отиде рано-рано във Форт Белвар. В същата стая. С добре познатите позлатени мебели и строените в редица знамена. Присъстваше началникът на Обединеното командване. Което бе мило. Церемонията включваше връчването на пет награди. Първите четири бяха армейски медали „За постижения“, предназначени за Хупър, Нили, Ороско и Ричър. Не бяха толкова красиви като „За военни заслуги“, но не бяха и най-грозното нещо, което Ричър бе виждал. Неговият медал представляваше бронзов шестоъгълник с орел в средата. Лентичката бе с цвят на мирта, тънки бели райета в средата и малко по-широки бели кантове по края. Беше равностоен на „Бронзова звезда“ с тази разлика, че се връчваше в мирно време.

Вземи си дрънкулката и си затваряй устата.

Петата награда бе „Сребърна звезда“, предназначена за генерал-майор Уилсън Т. Хелмсуърт.

Церемонията бе последвана от обичайната светска суматоха, съпроводена от разговори на незначителни теми и стискане на ръце. Ричър се отправи към изхода. Този път никой не го спря. Той излезе в коридора. Там също не го очакваше сержант, който да му връчи някакви заповеди. Остатъкът от деня бе изцяло негов.

Сканиране, разпознаване и корекция: danchog, 2016 г.

Издание:

Лий Чайлд. Вечерен курс

Английска. Първо издание

Издателство Обсидиан, София, 2016

Превод: Милко Стоименов

Редактор: Кристин Василева

Худ. оформление: Николай Пекарев

Техн. редактор: Вяра Николчева

Коректор: Симона Христова