Лий Чайлд - Вечерен курс

— И накъде ги водиш?

— Те искат да си върнат родината. И аз ще се погрижа това да стане. Дори нещо повече. Ще се погрижа да получат родината, която заслужават. Тя отново ще стане силна. Ще следва благородни цели. Всички заедно ще вървим в една посока. Без външна намеса. Няма да търпим подобно нещо. Германия ще бъде на германците.

Ричър се замисли. Това продължи дълго. После той попита:

— До каква степен познаваш историята на своята страна?

— Истината или лъжите?

— Ужасът, мизерията и осемдесетте милиона жертви. Учили сме тези неща в училище. А вечер обсъждахме наученото и веднъж някой подхвърли, че ако има машина на времето, може да се върне и да ликвидира онзи тип. Преди да е започнало всичко. Ти би ли го направил?

— Ти какво би направил?

— Бих се върнал. Но въпросът беше глупав. Няма машини на времето. Лесно ни е да разсъждаваме постфактум. Според мен истинското предизвикателство е да се зададе въпросът по друг начин. Да се започне тук и сега. Да се погледне в бъдещето. Да се разсъждава стратегически. Кой е антиподът на машината на времето? Има ли човек, когото, ако ликвидираш днес, утре никой няма да мечтае за машина на времето? Ако има, какво би направил? Може да сгрешиш. Но може и да се окажеш прав. Осемдесет милиона живота срещу един!

Часовникът в главата му подсказа, че петнайсетте минути са изтекли. Всичко с бомбата беше наред. Случайното въртене и натискане на копчета не я бе задействало. В което имаше логика. Далеч по-опасно би било твърдото приземяване с парашут.

— Това ни постави пред трудна морална дилема — продължи Ричър. — Някои казаха: „Не, няма да го убием, защото не е нарушил никакви закони“. Все още. Но това се отнася за всички престъпници в даден момент. Ако си готов да се върнеш в миналото с машина на времето, за да го убиеш, защо да не го направиш сега? Някои изпитваха угризения относно степента на сигурност. Ами ако сме сигурни едва деветдесет процента? Други твърдяха, че е по-добре да играят на сигурно, вместо да съжаляват впоследствие. Което от гледна точка на логиката прави приемлив всеки резултат над петдесет процента. Аз обаче не съм съгласен. Всяка вероятност над един процент може да си заслужава усилието. Шанс едно на сто да спасиш осемдесет милиона души от ужас и мизерия? Какво ще кажете, господин Дремлер?

Дремлер не каза нищо.

— Бяхме в колежа — продължи Ричър. — Защото „Уест Пойнт“ е всъщност колеж. За такива неща разговаряхме там. Дали сме били сериозни в намеренията си? Нямаше никакво значение. Защо нямаше начин да докажем думите си. А може би има… Животът си прави странни шеги. И сега аз получавам възможността да отговоря на този въпрос. Дали думите ми, изречени преди толкова много години, са били празни приказки?

Ричър простреля Дремлер в сърцето, след което стреля отново, този път в главата, от същото разстояние, за да бъде напълно сигурен. Прибра пистолета в джоба си, напъха наръчника в камуфлажната раница, метна „Дейви Крокет“ на рамо и се запъти към микробуса. Отвори първо едната врата, после другата, остави раницата в компанията на деветте ѝ близнака, после затвори и заключи.

Настани се на мястото до шофьора.

— Добре ли си? — попита Нили.

— Никога не съм бил по-добре.

— Сигурен ли си?

— На майка ми ли се правиш?

Ролетната врата на склада се вдигна чак догоре.

— Карай — каза Ричър.

Съветът за национална сигурност задейства процедура за извънредни случаи, която изискваше участниците в разследването незабавно да поемат към различни части на света, за да бъде ограничен рискът от визуална идентификация и евентуално връчване на призовки. Така шестнайсет часа по-късно Ричър се озова в Япония. Там научи, че задачата по разтоварването на микробуса е била поверена на компания, специализирана в областта на утилизацията на ядрени отпадъци. Тя разполагала с един от онези старомодни камиони, които датираха от времето, когато ракети с ядрени бойни глави падаха от самолетите и се забиваха в някоя нива. По-късно научи, че Уайт и Вандербилт са отлетели право за Цюрих в компанията на куриера. Там изтеглили парите от една сметка и ги прехвърлили в друга. Така ЦРУ забогатяло с шестстотин милиона долара. Иранецът получил апартамент в Сенчъри Сити, луксозен квартал в западната част на Лос Анджелис. Седмица по-късно получил работа в Холивуд. Саудитците били отзовани в Йемен и повече никой не чул нищо за тях. Уайли бил погребан в гробище за бездомници край една магистрала в Германия без кръст или камък на гроба му.