Лий Чайлд - Вечерен курс

Ричър се обърна към Хупър.

— Колко добре говориш немски?

— Доста добре — отвърна сержантът. — Затова работя тук.

— Иди при тях и им кажи да се успокоят и да се върнат на работа.

— Трябва ли да използвам някакво конкретно обяснение?

— Кажи им, че сме служители на американската Военна полиция, които действат по молба на бразилската полиция и извършват рутинна проверка, свързана с вноса на обувки. Проявят ли прекомерно любопитство, можем да го изтълкуваме като възпрепятстване на правосъдието.

— Дали ще ми повярват?

— Зависи от това колко убедителен ще бъдеш.

Проследиха го с поглед как изминава четирийсетте метра и застава лице в лице с водача на тълпата. Хупър заговори с дълги и сложни изречения. Работниците като че ли не приемаха обясненията му.

— Бъдете готови да се намесим, за да го спасим — каза Ороско.

— Не ги ритайте в коленете — нареди Ричър.

— Защо?

— Защитени са с наколенки.

Хупър продължаваше да говори. Да говори и да говори. Тълпата спря на място. Застина в мълчание. Но не изглеждаше убедена. Хупър измина дългия обратен път.

— Направих каквото можах — каза той.

— Ще повикат ли ченгетата? — попита Ричър.

— Едва ли. Объркани са, нищо повече. И разтревожени. Компанията е семейна.

— В такъв случай да побързаме.

— Откъде да започнем?

— От информацията. А това означава от канцеларията. И онзи тип вътре.

— Какви са правилата за употреба на сила?

— Ще преценим впоследствие.

Не надзърнаха повече зад ъгъла. Вече нямаше смисъл да действат толкова предпазливо. Щеше да изглежда нелогично. Затова заобиколиха купчините с бърза, делова крачка и навлязоха в свободното от кашони пространство уверено, сякаш се нуждаеха от подпис върху някакъв документ, отговор на уточняващ въпрос или копие на товарителница. Извадиха оръжията си веднага щом се скриха от погледите на работниците в склада. Влязоха в канцеларията през вратата в далечния ъгъл, близо до пулта за управление на ролетната врата. Така се озоваха в първата стая, откъдето друга врата водеше отзад, където бе влязъл онзи мъж. Вероятно в задната част. На непозната територия.

При отварянето на вратата в помещението нахлу шумът, който се носеше откъм склада, затова четиримата се измъкнаха бързо и се разпръснаха във ветрило. Хупър вървеше заднешком. През цялото време следеше какво се случва зад гърба им. Това им вдъхваше спокойствие и увереност. Няма нищо по-лошо от това да не знаеш какво става зад гърба ти. Тълпата можеше да стане неспокойна. Да повика подкрепления. Нощната смяна да подрани. Да се обърне към някого за съвет. Към работници, служили в германската армия, които да дойдат и попитат: Кои, по дяволите, сте вие?

Нямаха представа какво да очакват.

Продължиха към следващата врата. Тя се оказа тясна. Можеше да забави нахлуването им. Именно за такива случаи бяха изобретени шоковите гранати. Те обаче не разполагаха с такива. Вратата се отвори с проскърцване. Ричър надникна през процепа. Не видя нищо. Ъгълче от празна стая. Приближи ухо към отвора. Няколко души разговаряха на немски. Гласовете бяха мъжки. Някой задаваше въпроси, друг отговаряше. Обсъждаха нещо разгорещено, но не гневно. Объркано, но търпеливо. Сякаш се опитваха да разрешат някаква загадка. Говореха трима души, прецени Ричър. Имаше ли още мъже, които мълчаха? Гласовете идваха отляво и бяха приглушени, сякаш се отразяваха в прозорец. Възможно ли бе в левия ъгъл на помещението да има стъклена преграда? Която Ричър да не може да види?

Той отстъпи крачка назад. Погледна през прозореца. Никой не ги следваше. Засега. Ричър направи знак с ръце: минимум трима души в далечния ляв ъгъл. Прецениха разстоянието до разделителната стена. Оказа се прекалено голямо. Две крачки ги деляха от изненадващото нахълтване. Хупър щеше да охранява вратата. Първа щеше да влезе Нили, следвана от Ричър и Ороско, които да застанат от двете ѝ страни и да си поделят мишените, без никой да се изпречи на линията на огъня. Объркаше ли се нещо, щяха да стрелят, но да оставят един жив.

Тръгнаха в определения ред — първо Нили, после Ричър, след него Ороско и накрая Хупър, който продължаваше да гледа назад. Нили влетя през вратата и се насочи към третия присъстващ. Ричър пое втория. За Ороско остана първият. Намираха се в помещение с остъклени стени. Нещо като офис в офиса. От двете страни на бюрото седяха двама мъже. Ричър бе виждал единия и преди. Едър самоуверен тип. Другият изглеждаше по същия начин.