Лий Чайлд - Вечерен курс

— Толкова лесно ли е било?

— Уайли предположил, че военните следователи ще се сетят за тази възможност. И че ще съставят куп таблици и ще започнат да заменят единиците със седмици и седмиците с единици. Историите, които чичо Арнолд му разказвал обаче, били наистина невероятни. В Германия царяла страшна бюрокрация. В крайна сметка Уайли си задал въпроса какво би станало, ако дадено число премине през три стъпки, а не през две. Да предположим, че германската служителка е написала бележката на ръка, след което американската секретарка я е преписала на машина, а после друга германска служителка е преписала на ръка данните от машинописната страница? Или обратното. Някой е започнал с единици или седмици. Уайли съставил собствени таблици. Решил, че армията не е обсъждала възможността за двойна грешка. Че армията е сляпа за пропуските в собствената си система. И се оказал абсолютно прав. Контейнерът с бомбите си стоял в склада през цялото това време. Открил го при третия опит.

Ричър не каза нищо. Само кимна и се отдалечи.

Куриерът улови погледа му.

— Мога да помогна — каза тя.

— Не ми трябват парите ти — отвърна Ричър.

— Става въпрос за нещо съвсем друго — възрази куриерът. — Дебелият греши. Един микробус премина по моста точно когато пътувахме насам.

Нили отнесе сака на Уайли до служебния автомобил на Гризман, постави го върху капака на багажника и дръпна ципа. Ричър повика Гризман и помоли той да го претърси.

— Защо аз? — попита Гризман.

— Бих се радвал да чуя мнението ти — отвърна Ричър.

Гризман се справи според очакванията. Като ветеран, подложен на изпит. Опитен, но предпазлив. Сякаш подозираше, че нещо не е наред. Че му е заложен капан. Да не би да проверяваха колко бързо може да открие подозрителна улика? Какви всъщност бяха залозите? Нямаше представа.

В крайна сметка откри едва три предмета, които заслужаваха по-обстойно проучване. Единият бе новият паспорт на Уайли, издаден на името на Исак Херберт Кемпнер. Беше истински шедьовър. Напълно, абсолютно, стопроцентово истински. Вторият бе картата, която бяха видели в кухнята. Сега тя бе грижливо сгъната и тъй като притежаваше ограничени картографски достойнства, стойността ѝ би трябвало да е сантиментална, което можеше да разкрие подробности около душевната нагласа на Уайли.

Третото бе ключ от мерцедес.

Най-вероятно не беше от лек автомобил. Беше прекалено голям. С прекалено много пластмаса по него. Прекалено обикновен. Това бе ключ, който един ден щеше да се протрие и изцапа. Ключ, който подхожда на товарен микробус.

Гризман се съгласи с разсъжденията на Ричър.

— Възможно ли е един чисто нов мерцедес да бъде подкаран без ключ? — попита Ричър.

— Не — отвърна Гризман.

— В такъв случай микробусът е откраднат с дубликат.

— Така е — съгласи се германецът.

— Да се сдобиеш с дубликат обаче е трудна задача.

— Да.

— Отделът ти се справи отлично. Още от първия миг. Ти също се представи без грешка. Съгласен ли си?

— Скромността не ми позволява да говоря.

— Казвам го най-искрено.

— Не мога да коментирам.

— Допуснахме само един пропуск. Наблюдението на магистралата, южно от Хановер. Никой никога не е провеждал подобно наблюдение.

— За това отговаряше Пътната полиция.

— И пак тя разположи патрулния автомобил на моста.

— Какво се опитваш да кажеш?

— Казвам, че тази последователност от събития може да бъде изтълкувана по няколко различни начина.

— Кажи ми един от тях.

— Че всичко е необичайно съвпадение.

— Друг?

— От полицейското управление — и по-точно от Пътната полиция — изтича информация.

— Към кого?

— Към организация от мафиотски тип. Ръководена не от италианци, а от носталгично настроени германци. С членове, устав, правила и всичко останало. С цели и амбиции.

Гризман замълча.

— Съжалявам — каза Ричър. — Крием нашите тайни, а си пъхаме носовете в твоите.

— Имаш ли цялостна теория?

— Възможностите са две. Първо, откраднали са микробуса от склада и са го скрили в друг склад или гараж на няколко преки от тук. Защо? Поради каква причина? Да не би да възнамеряват да се промъкнат през нощта и да го вземат? Да не би да е двоен блъф? Или троен? Но така всичко става прекалено странно, прекалено сложно. Затова предпочитам втората възможност.

— Която е?

— Ченгето на моста ни излъга.

— Това е прекалено сериозно обвинение.

— Откраднали са микробуса и са потеглили с него. Полицаят на моста се е престорил, че не ги забелязва. Случват се такива неща. Приеми го. Неслучайно споменах, че става въпрос за организация от мафиотски тип. Това е голям пристанищен град. Доста хора проявяват… гъвкавост.