Лий Чайлд - Вечерен курс

Не, тишината не бе пълна.

Уайли бе тук някъде.

Ричър се върна при колата и каза:

— Двамата със сержант Нили ще тръгнем пеша.

Куриерът мина покрай лентата за багаж, заобиколи посрещачите с цветя и балони и излезе на улицата. Която минаваше под земята. Над тях се намираше салонът за заминаващи. Бяха я инструктирали да потърси нужните ѝ хора в левия му край. Там, където се намираха малките колички за багаж с три колела.

Видя ги, докато приближаваше към уреченото място. Изглеждаха точно така, както ѝ ги бяха описали. Двама дребни, жилави мъже с бради, мургави лица и черни коси. И двамата бяха облечени в работни гащеризони, разкопчани до кръста, под които се виждаха тениски.

На вратовете си бяха окачили шлемофони, на коленете и лактите си имаха протектори, а в горната част на ръкавите се виждаха прозрачни джобове, в които бяха поставили служебните си карти. Картите бяха издадени от летището. Двамата мъже работеха за транспортна компания, която поддържаше отлични делови връзки с подразделенията за карго полети на много авиокомпании от Близкия изток.

Куриерът каза:

— „Мерцедес“ е кръстен на името на дъщерята на един клиент.

Мъжът вляво отвърна:

— Ти си жена.

— Мисията ни е изключително сериозна. Какво по-добро прикритие от това?

— Имаш ли представа какво да правиш?

— А ти?

— Би трябвало ти да ни инструктираш.

— В такъв случай ми се доверете. Ще се качим на такси, което ще ни отведе до старите докове. Там един мъж ще ни предаде товарен микробус с дълга база. Ще закарате микробуса на летището и ще го качите на самолета. Ясно ли е?

Двамата кимнаха. Инструкциите бяха в рамките на очакваното. Те бяха хамали със съответните пропуски, които им позволяваха да преминат през всяка врата на летището. Бяха обикновени бачкатори. Не очакваха да ги повикат в някоя болница, където да извършат мозъчна операция.

Ричър и Нили тръгнаха от двете страни на улицата и започнаха да оглеждат вратите и да надзъртат зад ъглите. Полагаха усилия да оглеждат района с очите на Уайли, представиха си го как излиза от колата, как спира на всеки ъгъл, обмисля, подбира, тръгва наляво, надясно или направо, където му се стори, че е най-безопасно, най-усамотено, най-потайно.

Навлязоха дълбоко във вътрешността на централната една трета. И по щастлива случайност на вратите на всички складове, които им се струваха най-подходящи, бе окачен един и същ телефонен номер. Табелките бяха чисто нови, ламинирани. Поставени наскоро. Несъмнено биха допаднали на Уайли. Подсказваха, че са дело на малка кантора за недвижими имоти. Надеждна. Професионална. Където щеше да бъде един сред многото наематели. И нямаше да бие на очи.

— Виждам този телефон поне от трийсет преки — отбеляза Нили. — Този тип е купил огромен парцел.

— Може би е искал да строи жилищен комплекс.

Продължиха напред, като спираха на всеки ъгъл, обмисляха, подбираха, тръгваха наляво, надясно или направо. Ричър спря на една пресечка. Погледна наляво. Видя чифт двойни врати. Масивни. Тъмнозелени. От стара дървесина, но в никакъв случай прогнила. И телефонен номер. Лявото крило бе открехнато. От него висяха два райбера с катинари и едно резе. Дясното крило бе отворено докрай.

Малък склад. Мракът вътре контрастираше с ярката дневна светлина.

Ричър тръгна към него.

Отвътре долетя шум. Чу се забързано хриптене, придружавано от хъхрене и гъргорене, които завършваха с тихи стонове. Както диша човек със счупени ребра и кръв в гърлото.

Ричър извади пистолета от джоба си и свали предпазителя. Постави пръст на спусъка. Долепи гръб до стената и се опита да надзърне през процепа около пантите. Видя голяма тъмна купчина.

Ричър се долепи плътно до лявото крило. Нили го последва на около метър. Щеше да заеме мястото му веднага щом той направеше следващата крачка.

Ричър се заслуша в дишането. Хриптене, хъхрене, гъргорене.

Той се отдели от вратата и надникна вътре. Видя двоен гараж. Едната половина бе пълна, другата — празна. Пълната половина бе заета от стар камион с омекнали гуми. Отстрани бе изписана думата Möbel . Или „Мебели“ на немски. Задната врата беше вдигната. Вътре имаше празен дървен контейнер. Може би три и шейсет на два на два, скован от стари, сухи дъски, здрави като камък.

На пода в празната половина на склада лежеше млад мъж. Лежеше сред локва от кръв.

Косата, челото, скулите, дълбоко разположените очи.

Това беше Хорас Уайли.