Лий Чайлд - Вечерен курс

— Иска нещо по средата.

— Сега вече районът не изглежда толкова голям. Току-що стеснихме периметъра.

— Освен това ще търси солидна сграда — добави Нили. — И телефонен номер, на който да се свърже с хазяина. Няма да се нанесе в изоставен склад. Прекалено опасно е за толкова голяма сделка. Всичко може да се случи. Ще го направи на четири очи. И ще вземе пари в брой. Ще плати много над обичайния наем. Ще се престори на наивник, който няма представа как вървят цените. Ще влезе в ролята на кокошката, която снася златни яйца. И хазяите ще го оставят на мира с надеждата да поднови уговорката им, когато срокът изтече. Ще търси солидна врата, на която най-вероятно ще има телефонен номер.

— Така стеснихме периметъра още повече — отбеляза Ричър.

— В Белия дом все още не са взели решение — каза Синклер.

— Защо се бавят?

— Възможно е казусът с изчезналите ядрени заряди да се е оказал прекалено сложен. Или просто не искат да признаят пред света какво се е случило. За да не се изложат. Надяват се да им се размине междувременно благодарение на нас.

— Как?

— Имам чувството, че би трябвало да знам. Но не знам.

— Мисля, че е вторият вариант. Искат да продължим с разследването.

— Искаш да предприемем незабавни действия?

— Да паркираме колата на моста — каза Ричър. — Да направим поне това. И да видим какво ще стане.

В стария пристанищен квартал бяха оцелели доста телефонни кабини и тъй като се намираха в Германия, все още работеха. Уайли позвъни в Цюрих, след като пусна в телефона цял куп монети, съобщи номера на сметката и паролата и попита дали е получил превод.

Последва тракане на клавиатура. Настъпи пауза.

— Да, господине — беше отговорът. — Получили сте превод.

Уайли замълча.

— Искате ли да знаете сумата?

Уайли искаше.

— Сто милиона американски долара. Точно.

— В такъв случай да задействаме плана — каза Уайли.

— Да, господине. Проектът в Аржентина. Да се заемем ли незабавно?

— Да — отвърна Уайли.

И затвори очи.

Неговото ранчо. Което ще се вижда от Космоса.

Малкият Хорас Уайли.

Той отвори очи, окачи слушалката и тръгна обратно по пътя, по който бе дошъл.

Дремлер бе получил от Мюлер регистрационния номер на микробуса, а негов приятел в салон на „Мерцедес-Бенц“ бе проследил защитния код посредством точно този номер. Това на свой ред даде възможност на друг приятел в магазин за авточасти да направи дубликат от ключа за запалването. Който Дремлер връчи на трети приятел, един от членовете на тандема, който бе привлякъл специално за случая. И двамата бяха яки момчета, умни, изобретателни, компетентни. Бяха служили в армията. Сега единият работеше като мотоциклетен механик, а другият като телохранител на богати руски туристи.

— Пътният полицай на моста е моя грижа — каза Дремлер. — За него вие сте невидими. Представете си, че е сляп. Въпреки това не подлагайте късмета си на изпитание. Идете и свършете работата колкото се може по-бързо. Знаете къде да намерите стоката, знаете къде да я закарате след това. Някакви въпроси?

Мъжът с ключа попита:

— Какво има в микробуса?

— Нещо, което ще ни даде огромна власт — отвърна Дремлер, който съзнаваше, че отговорът му е прекалено мъгляв, но предполагаше, че е самата истина.

Завариха черно-бялата патрулка на Пътната полиция в началото на железния мост. Мъжът вътре свали прозореца си и ги уведоми, че никой не е минавал — нито в едната, нито в другата посока. Нито камиони, нито микробуси, нито леки коли, нито велосипеди. Дори пешеходци не бяха минавали. Никакъв трафик. Ричър помоли Гризман да нареди на полицая да блокира пътя с колата си, ако види товарен микробус. Вероятно бял, вероятно с номерата, с които е напуснал бюрото за автомобили под наем, но и това не бе сигурно. Нищо чудно да бе пребоядисан или променен по друг начин. По-добре да заложат на сигурно. Види ли какъвто и да било микробус, полицаят трябва да препречи пътното платно и след това да задава въпроси.

Гризман попита защо. Ричър му обясни, че предпочита да свършат работа, преди хората от НАТО да са се намесили и да поискат парче от тортата. Реши, че Гризман ще интерпретира думите му като възможност да се окичи със слава и да получи признание. Нищо чудно шефът на следователите да искаше да се кандидатира за кмет някой ден.

Гризман предаде на патрулния полицай какво трябва да направи.

— Да огледаме района — предложи Ричър.

Гумите на мерцедеса затракаха първо по паважа, а после по железния мост, чиято метална платформа заскърца. След моста отново започна паваж и пътят се раздвои, като ги изправи пред възможността да тръгнат по два различни пътя. Единият следваше брега на реката, а другият заобикаляше от другата страна.