Лий Чайлд - Вечерен курс

— Накъде? — попита Гризман.

— Задната улица — отвърна Ричър.

От време на време срещаха признаци на живот. Механик, който заваряваше ламарините на спортен автомобил в гараж с широко отворени врати. Продавач на електроника. Но като цяло кварталът пустееше. Това бе очевидно. Разстоянието от единия до другия край бе три километра и по-оживените работилници или магазини се брояха на пръстите на ръцете.

— Да се върнем и да огледаме централната една трета, а? — попита Гризман.

— Мисля, че там ще открием Уайли — кимна Ричър.

Гризман подмина празна товарна рампа и се насочи обратно към кейовете. Централната една трета бе дълга километър. Около две трети от милята. И толкова широка. Колкото търговската зона на някой по-голям град.

Уайли бе някъде там.

— Откъде искаш да започнем? — попита Гризман.

— Постави се на негово място. Трябва да скрие микробуса. Какво вижда? Къде отива?

Гризман намали и зави между два склада по тясна уличка, която преливаше в обширен площад, а от двете ѝ страни се нижеха складове с тесни дървени врати.

— Не е тук — каза Ричър. — Поради неизвестна за нас причина Уайли е наел второ превозно средство, микробус, след като вече е разполагал с камиона. Трябва да скрие някъде и двата. Следователно не търсим масивна врата с телефонен номер, окачен на нея. Търсим масивна двойна врата с телефонен номер, окачен на нея.

А такива имаше много. Бележките с телефоните на наемодателите, окачени на някои от тях, бяха стари и избелели. Те не вдъхваха никакво доверие. Други бяха чисто нови. Единственият начин да разберат кои телефони бяха актуални и кои не, бе да позвънят на тях. Ричър се оглеждаше, докато минаваха по уличките, и извика в съзнанието си картата, която бе видял в кабинета на Гризман, онази старата, отпечатана върху пожълтяла хартия, но пълна с детайли.

— Уайли е израснал в Тексас — каза той. — Как би се чувствал като шофьор в Европа?

— Зле — отвърна Синклер. — Пътищата тук са прекалено тесни и неудобни, а завоите прекалено остри.

— Трябва да добавим и това към списъка с фактори, повлияли върху избора му. Налага му се да маневрира тук с товарен автомобил. Не иска да се заклещи някъде, да попадне в капан. Мисля, че е избрал по-широка улица.

Те също бяха доста. Повтаряха се една след друга като на архитектурен план. Някои пресечки също бяха доста широки. Предназначени за по-тежки камиони и по-обемисти товари. Гризман спря в една от тях и въздъхна:

— Можем да обикаляме цяла вечност.

— Разполагаме с достатъчно време — успокои го Ричър. — Стига твоят патрулен полицай да не заспи.

— Няма да заспи.

— Трябва да отчетем още един фактор. Мисля, че е сменил катинарите. Или е монтирал нови брави. Сделката е прекалено голяма, за да остави старите.

Гризман потегли отново и продължи да кръстосва бавно района, а четиримата извиха вратове и започнаха да търсят масивни двойни врати с окачен на тях телефонен номер, достатъчно място за маневриране и нови катинари.

Куриерът се нареди отново на опашката с имигранти на летището в Хамбург. Работеха същите четири гишета, две за граждани на Европейския съюз, две за всички останали. Използва същия пакистански паспорт. Този път бе облечена в черно и косата ѝ бе пусната свободно. Виждаше отражението си в стъклото. Бяха я инструктирали да не се притеснява, ако попадне на същия граничен полицай. Нямаше да я познае. Той виждаше хиляди и хиляди хора всеки ден.

Тя пристъпи напред. От трета на опашката стана втора.

От задната седалка на автомобила Ричър забеляза телефонна кабина.

— Трябва да се обадя — каза той.

Гризман отби и Ричър слезе. Набра номера в консулството. Попадна на Вандербилт. Попита го дали Ороско е пристигнал. Вандербилт потвърди и предаде слушалката на военния полицай.

— Очаквам заповеди, шефе — заяви Ороско.

— Действай — каза му Ричър. — Поставили сме пътна блокада. Сделката няма да се състои. Рано или късно ще научат за провала.

— Открихте ли го?

— Близо сме.

— „Близо“ звучи добре. Като „Отлично за момента! Все едно летя“!

— И още как — отвърна Ричър.

Той затвори телефона и остана на място. Цареше тишина. Ричър чуваше единствено мерцедеса на Гризман зад гърба си, чийто двигател работеше тихо до тротоара. Долавяше в далечината шумовете на големия град и корабните сирени по реката. Наблизо боботеше компресор. Може би някой боядисваше автомобил. Долитаха и шумове от двигатели, сякаш някой маневрираше напред-назад.