Лий Чайлд - Вечерен курс

— Гризман нареди да останеш на позиция. Той ще пристигне незабавно. С американците. Общо четирима. С колата на Гризман.

— Разбрано — отвърна шофьорът на лимузината.

Изключи микрофона и зае предишната си поза — с ниско нахлупена шапка и ръце на волана, на десет и на два часа. Нищо че двигателят бе изключен и колата не се движеше.

Уайли отключи жълтата врата и влезе в апартамента. Запъти се направо към спалнята и грабна сака си. После отиде в кухнята. Сгъна картата по оригиналните ѝ гънки, приглади я и я пъхна в страничния джоб на сака. При ваучерите от туристическата агенция. При самолетния билет.

После взе телефона и набра номера в Цюрих. Съобщи номера на сметката и паролата.

— Извършен ли е превод по сметката? — попита той.

Последва тракане на клавиатура. Настъпи пауза.

— Все още не, господине — беше отговорът.

Уайли затвори телефона.

Не помръдна в продължение на секунда-две. Огледа се. Изпитваше странно чувство. Сякаш въздухът не бе същият. Нещо се бе случило.

Но какво?

Какво значение имаше? Никога нямаше да се върне тук. Той затвори вратата след себе си и тръгна към асансьора. Отвори вратата. Защото асансьорът бе на неговия етаж. Беше го изчакал. Така се пести ток, предположи Уайли. Немците са страшно практични.

Той натисна бутона, вратите се затвориха зад гърба му и той се спусна във фоайето. Тръгна по алеята, която водеше към брега на реката. Към стария пристанищен кран и пешеходните мостове зад него.

Шофьорът на лимузината включи радиостанцията и докладва:

— Уайли излезе. Повтарям, Уайли напусна дома си. Остана вътре по-малко от пет минути. Сега се отдалечава от мен и носи сак.

— Гризман и американците пътуват към теб — отвърна диспечерът. — Можеш ли да го последваш?

— Не. Уайли върви по пешеходна алея, а аз съм с кола, широка два метра.

— Можеш ли да го проследиш пеша?

— Не, мога да извършвам единствено патрулна служба с автомобил. Инвалид съм. Имам проблеми с гърба.

— Можеш ли поне да видиш къде отива?

— Върви към стария кран.

— На какво разстояние е в момента?

— На двеста метра.

— Гризман идва ли?

— Не още.

Гризман пъплеше в задръстване. Колите пълзяха броня до броня преди кръстовището с високите тухлени сгради. Той качи мерцедеса на тротоара и се възползва от всяко свободно пространство, което успя да открие. Синклер беше на предната седалка до него, а Ричър и Нили бяха отзад. Вече не изгаряха от нетърпение, а бяха изгубили всякакво търпение. Накрая успяха да завият и се понесоха към новото кръгово кръстовище и малко по-късно спряха зад черния мерцедес, за да разберат от шофьора му какво се е случило.

— Преди колко време? — попита Гризман.

— Десет минути.

— Изчезнал е вече.

— Носел е сак — подчерта Синклер. — Което означава, че няма да се върне.

Ричър впери поглед напред, към стария кран и отвъд него. Двайсет маршрута. Двайсет крайни точки. Лабиринт от улици, осеяни с бараки, гаражи и складове. Лабиринт с площта на малък град.

— Никой не е виновен — каза той. — Предполагам, че всички сме очаквали Уайли да се прибере у дома, за да обядва. Да се забави поне половин час.

— Звучиш доста оптимистично — отбеляза Синклер.

— Той се намира на изкуствен остров, който може да напусне само от едно място. Ситуацията е под контрол. Сега трябва да го открием. Най-вероятно ще бъде при микробуса. Така ще ударим с един куршум два заека. Късметът не ни е изневерил.

— Ти го наричаш късмет?

— Всичко зависи от това какво ще се случи оттук нататък.

— Районът е твърде голям. Има поне двайсет места, откъдето да се влезе.

— Двайсет места, откъдето да се излезе — уточни Ричър, — но само един вход. Именно защото районът е голям. Трябва да го е обиколил с кола. Убеден съм, че Уайли е получавал четиридневна отпуска всеки път когато е отивал като доброволец в онзи склад. Така е разполагал с достатъчно време да проучи обстановката, но въпреки всичко се е нуждаел от кола. Идвал е от Франкфурт. Затова му е трябвала кола. Взета под наем или назаем. Или открадната, предполагам. Опитайте се да разсъждавате от неговата гледна точна. Един ден ще му се наложи да скрие камион. Ще мине по железния мост. Какво ще търси?

— Нямам представа.

— Няма да избере първия склад, който види. Сделката е много важна за него. В този момент той разсъждава усилено, но се вслушва и в онова, което подсъзнанието му нашепва. Търси изолирано място, което да опази тайната му. Някое скрито тъмно ъгълче. Не иска да се набива на очи. Не иска да бъде в най-далечния или в най-близкия, в най-големия или най-малкия склад.